— Какви са тези опасения, приятелю? За първи път те чувам да говориш така.
— Може би защото самият аз не съзнавах собственото си нищожество, докато не срещнах Мейбъл. Неведнъж ми се е случвало да се срещам с такива красавици като нея, превеждал съм ги през гората, виждал съм ги и минути на опасност и в минути на радост. Но по общественото си положение тези девойки стояха толкова по-високо от мене, че и през ум не можете да ми мине да се сравнявам е тях. Те бяха чисто и просто слаби същества, които бях задължен да браня и закрилям. Сега случаят е друг. Ние с Мейбъл стоим тъй близо един до друг, че аз изпитвам непоносима мъка, като виждам голямата разлика помежду ни. Бих желал да бъда е десет години по-млад и да имам малко по-привлекателна външност, за да мога да спечеля разположението на тази млада и красива девойка.
— Горе главата, храбри приятелю. Довери се на бащата, който разбира женското сърце. Та Мейбъл вече наполовина те обича, а двуседмичният ни престой на островите, където ти ще можеш да й засвидетелстваш цялото си внимание, ще свърши останалото. Момичето ми го каза едва ли не само снощи.
— Нима е възможно това, сержанте? — възкликна скромният простосърдечен водач, който не смееше дори да помисли за такива блестящи перспективи. — Наистина възможно ли е това? Аз съм един обикновен ловец, а Мейбъл е достойна да стане жена на офицер. Мислиш ли, че момичето ще се съгласи да се откаже от любимите си привички в града, от приятелствата си, за да дойде да живее тук сред горската пустош с един прост водач и ловец? Няма ли да закопнее за стария си начин на живот и за по-достоен съпруг?
— По-достоен съпруг, Следотърсачо, трудно ще се камери. — отвърна бащата. — А що се отнася до градските привички, те лесно се забравят сред горската шир. Мейбъл има богата душа и едва ли ще скучае тук на границата. Аз замислих гази женитба, приятелю, след като предвидих всичко. Отначало смятах да те взема в полка, за да заемеш моето място, когато аз изляза в оставка, а това рано или късно ще стане. Но после размислих и реших, че ти не ставаш за редовна служба. Впрочем, без да си в пълния смисъл на думата войник, ти си войник в най-добрия й смисъл и аз знам, че се ползваш с уважението на всички офицери в гарнизона. Докато съм жив, Мейбъл може да живее при мене и ти винаги ще имаш дом, в който да се завръщаш от твоите странствания и походи.
— По-добре не би могло и да бъде, стига само волята на Мейбъл да съвпадне с нашата. Но уви, малко вероятно е човек като мене да заплени нейните красиви очи! Ако бях по-млад и по-хубав, какъвто е Джаспър Уестърн например, бих могъл да имам повече надежди, да, тогава наистина бих могъл да имам надежда.
— Стига с този твой Джаспър Уестърн и другите момчурляци от гарнизона и вън от него! — отвърна му ядосано сержантът. — Макар и да си по-възрастен от капитана на „Вихър“, на вид ти си по-млад и по-хубав от него.
— Така ли? — попита Следотърсача, като погледна въпросително приятеля си, сякаш не разбра напълно смисъла на думите му.
— Искам да кажа, че макар да не си по-млад по дни и по години, ти изглеждаш по-кален и по-жилав от Джаспър или от който и да било от тях. Дори след тридесет години ще им надвиеш на всичките, взети заедно. С твоята чиста, съвест ти цял живот ще си останеш млад.
— А нима съвестта на Джаспър е омърсена от нещо? Ще се намери ли по-порядъчно момче от нето в цялата колония?
— Освен това ти си ми приятел — продължи сержантът, като стисна ръката на Следотърсача, — мой верен, изпитан и предан приятел!
— Да, приятели сме близо двадесет години, сержанте, още не беше се родила Мейбъл.
— Точно така, Мейбъл още не беше родена, а ние с тебе вече бяхме верни другари. Затова смятам, че момичето не би дръзнало да откаже да се омъжи за човек, който е приятел на баща му още от времето, преди то да се роди!
— Трудно е да се каже, сержанте, трудно е да се каже! Всеки търси това, което му прилича. Младите предпочитат компанията на млади, а старите — на стари.
— Но не винаги е така, когато става въпрос за семейството. Не съм чувал някой старик да е отказал да се ожени за млада жена. Освен това тебе те почита и уважава всеки офицер от гарнизона, както вече казах, а тя ще се ласкае да има за мъж човек, когото всички почитат.
— Надявам се, че нямам други врагове освен мингосите — отвърна водачът, като поглади косата си, и продължи замислено: — Винаги съм се старал да постъпвам справедливо и честно, така съм си спечелил много приятели, но има и случаи, когато не съм успявал.