— Вярно е, но всяко правило си има изключение. Струва ми се, че през последните дни видях да се разхожда из форта един стар моряк.
— Точно така, ваше благородие. Това е моят шурей, мастър Кап, който съпроводи дъщеря ми.
— Защо не повериш „Вихър“ на него този път и да оставиш Джаспър тук? На шурея ти ще му бъде забавно да поплува малко по сладка вода, а и сигурно ще ви бъде приятно да прекарате по-дълго заедно.
— Аз и без това исках да ви помоля, ваше благородие, да ми разрешите да го взема със себе си, но просто като доброволец. Джаспър е храбро момче и не бива да му се отнема командването без причина, майор Дънкън. А моят брат Кап дотолкова презира сладките води, че едва ли ще пожелае да поеме подобни задължения.
— Правилно, сержанте. В такъв случай ти предоставям да постъпиш както намериш за добре. Командването действително трябва да остане на Джаспър. Следотърсача също ли ще дойде с вас?
— Ако нямате нищо против, ваше благородие. Там ще има работа и за двамата водачи — и за индианеца, и за белия.
— Струва ми се, че си прав! И така, сержанте, желая ти успех в това опасно начинание. Но не забравяй: когато отредът тръгне обратно, укреплението да се разруши. Ако всичко излезе успешно, няма да се нуждаем повече от него. Тази позиция е твърде опасна, за да я държим без нужда. Свободен си.
Сержант Дънъм отдаде чест, обърна се кръгом и вече се готвеше да затвори вратата след себе си, когато майорът го извика обратно:
— Забравих да ти кажа, сержанте, че младите офицери ме помолиха да устроя състезание по стрелба и аз го определих за утре. В състезанието може да участвува всеки, който желае. На победителите ще бъдат раздадени награди — продължи той, като зачете от някакъв лист хартия, — рогов барутник, украсен със сребро, един кожен барутник и копринена женска качулка. Последната ще даде възможност на победителя да прояви галантността си, като я подари на дамата на сърцето си.
— Това ще е чудесно, ваше благородие, особено за този, който се окаже победител. А Следотърсача ще бъде ли допуснат до състезанието?
— Не виждам причината, поради която да му забраним да участва, ако той изобщо реши да се яви. Прави ми впечатление, че напоследък не взема участие в тези забавления, сигурно защото смята, че няма достойни съперници за него.
— Точно така, майор Дънкън. Следотърсача е честен човек и знае, че в цялата област няма кой да му съперничи в стрелбата, затова и не желае да разваля удоволствието на младите. Мисля, че винаги може да се разчита на неговата деликатност, сър. Не познавам друг със съвест като неговата.
— В дадения случай, да, сержанте. Но времето ще покаже доколко е такъв и в други отношения. Лека нощ, Дънъм.
Сержантът се оттегли и остави Лунди сам с неговите мисли. Те очевидно не бяха неприятни и за това свидетелстваше усмивката, пробягваща от време на време по лицето му, чийто израз обикновено беше суров, войнствен и прекалено сериозен. Не мина и половин час, и на вратата се почука. Майорът каза: „Влез!“ и на прага се появи мъж на средна възраст, облечен в офицерски мундир, но с доста неспретнат вид. Това беше Мюр.
— Дойдох по ваше нареждане, сър, за да узная съдбата си — каза интендантът със силен шотландски акцент, след като зае посочения му стол. — Право да ви кажа, майоре, това момиче предизвика по-голямо вълнение в гарнизона, отколкото появяването на французите при Тай. За първи път съм свидетел на такава пълна победа за толкова кратко време!
— Но ти, Дейви, сигурно няма да започнеш да ме уверяваш, че в твоето младо и невинно сърце за една седмица е могъл да се разпали такъв пламък? Ако е така, надминал си себе си, приятелю. Струва ми се, че този път си дори по-зле, отколкото с онази история в Шотландия, когато, както казват, огънят, който се разгорял в гърдите ти, бил тъй силен, че прогорил дупка в твоето драгоценно тяло и през нея всички девойки могли да видят какъв е този силно запалителен материал, скрит в него.
— На теб все ти е до шеги, майор Дънкън, това ти е в кръвта. Дори ако врагът влезе във форта, сигурно пак ще се шегуваш. Аз не виждам нищо необикновено в това, младите хора да следват своите желания и пориви.
— Но ти толкова често следваш своите, Дейви, че това, струва ми се, в края на краищата ще загуби всякакъв интерес за тебе. Ако броим и онази тайна история в Шотландия, когато беше още юноша, вече четири пъти си изпитал прелестите на брака.
— Само три пъти, майор Дънкън, но се надявам скоро да се оженя пак! Още не съм попълнил числото. Не, не, само три пъти са засега.