— Струва ми се, че не броиш онази незаконна история, за която вече споменах и която се размина без свещеник.
— А защо да я броя, майор Дънкън? Щом дори съдът призна този брак за недействителен, какво повече има да говорим за него. Тази жена се възползва от моята влюбчивост, от тази моя слабост в характера, и ме обвърза с един съюз, който после бе признат за незаконен.
— Доколкото си спомням, Мюр, тогава не всички смятаха така, имаше някои, които разглеждаха въпроса от другата страна.
— Всяко нещо, драги ми майоре, има две страни, а аз знам някои и с по три. Но бедната жена умря, без да остави потомство, така че въпросът е изчерпан. С втория си брак бях много злощастен — казвам втори брак от уважение към тебе, майоре, като се съгласявам с погрешното ти мнение, че първият ми брак е бил действителен. Но бил той първи или втори брак, аз бях много злощастен с Джени Греъм, която умря на петата година от женитбата ни, също без да остави потомство. Струва ми се, че ако Джени беше жива, нямаше и да помисля да се женя повторно, уверявам те.
— Но тъй като тя умря, ти се ожени още два пъти, а сега желаеш да се ожениш трети път.
— Истината трудно може да се оспори, майор Дънкън, и аз винаги съм готов да я призная. Но както виждам, Лунди, ти си в доста мрачно настроение въпреки прекрасната вечер.
— Не съм в мрачно настроение, Мюр, но ме налегнаха тъжни мисли. Спомних си за детските години, когато аз, синът на земевладелеца, и ти, пасторският син, скитахме весело и безгрижно по нашите родни хълмове, без да мислим за бъдещето. А после се замислих за това бъдеще и то не се оказа особено приятно.
— Нима можеш да се оплачеш от своето, Лунди? Издигна се до чин майор, а скоро ще станеш и подполковник, ако слуховете не лъжат. А пък аз съм се изкачил само едно стъпало по-нагоре оттогава, когато твоят почтен баща ми връчи заповедта за офицерския ми чин — някакъв жалък интендант.
— А четирите ти жени?
— Три, Лунди, всичко на всичко три законни жени, дори и при нашите либерални и неприкосновени закони.
— Добре, хайде нека бъдат три. Ти знаеш, Дейви — каза майор Дънкън, като несъзнателно заговори на езика на своята младост, което често се случва с образованите шотландци, когато заприказват за неща, особено близки до сърцето им. — Ти знаеш, че аз отдавна съм направил своя избор и с какво нетърпение и с каква безнадеждна тъга чакам щастливия час, когато ще мога да нарека тъй дълго обичаната жена своя съпруга. Докато за това време ти, без състояние, без име, без заслуги, искам да кажа, някакви по-особени заслуги…
— Почакай, Лунди, почакай, в жилите на Мюровци тече благородна кръв.
— Добре, добре, без нищо друго освен благородна кръв ти се ожени четири пъти…
— Само три, Лунди. Ще си развалим старото приятелство, ако продължаваш да твърдиш, че са четири.
— Нека бъдат колкото ти искаш, Дейви, но и те са повече, отколкото заслужаваш. Моят живот много се различава от твоя, поне що се отнася до семейното щастие, ще признаеш, стари приятелю.
— И кой от нас е печелившият според теб, майоре — да си говорим открито, както в детството ни.
— Аз нямам какво да крия. Моят живот премина в отлагане на неосъществените надежди, а твоят…
— В разочарование от осъществяването им, кълна се в честта си, майор Дънкън — прекъсна го интендантът. — При всеки нов опит аз се надявах на успех, но той ми носеше само разочарование. Такава е съдбата на човека! Ах, Лунди, всичко е суета на този свят, а най-голямата суета е женитбата.
— И все пак си готов за пети път да наденеш хомота на врата си?
— Смея да ти напомня, че за четвърти, майор Дънкън — каза интендантът категорично, после по лицето му засия някакъв момчешки възторг и той продължи: — А Мейбъл Дънъм е необичайно прелестна! Нашите момичета в Шотландия са мили, но тукашните са ненадминати красавици.
— Добре е да си спомниш за благородната си кръв и офицерския си чин, Дейви! Струва ми се, че и четирите ти жени…
— Моля ти се, не бъркай таблицата на умножението, драги Лунди, три пъти по едно прави три.
— Добре, и трите ти жени, може да се каже, бяха от благородни семейства.
— Напълно вярно, майоре. И трите бяха от благородни семейства и браковете бяха подходящи.
— Но четвъртият с дъщерята на нашия градинар беше абсолютно неравен. Не се ли боиш, че женитбата с дъщерята на сержант, който служи в един полк с тебе, ще намали авторитета ти?