— Това е и моята основна слабост в живота — винаги се женя, без да мисля за последствията, майор Дънкън. Всеки човек си има свои недостатъци, а женитбата, боя се, е моят. И тъй сега, след като обсъдихме въпроса откъм принципната му страна, позволи ми да те попитам: направи ли ми услугата да говориш със сержанта по онзи незначителен въпрос?
— Да, Дейвид, и много съжалявам, че трябва да ти го кажа, но този път не виждам големи изгледи да успееш.
— Не виждаш изгледи да успея? Един офицер, при това интендант, да не успее при дъщерята на някакъв си сержант?
— Точно така, Дейви.
— А би ли ми казал защо, Лунди? Ще благоволиш ли да ми отговориш на този въпрос?
— Девойката е сгодена. Ръката й е обещана, сватбата е насрочена, сърцето й е обречено — макар че дяволите да ме вземат, ако мога да го повярвам! Но така или иначе, девойката е сгодена.
— Това вече е пречка, трябва да се признае, майоре, но не чак толкова сериозна, ако сърцето е свободно.
— Ти си прав, и нищо чудно, ако в този случай сърцето действително е свободно, защото изборът го е направил бащата, а не дъщерята.
— И кой е той, майоре? — попита интендантът с такова философско спокойствие, което само опитът поражда. — Не виждам тук нито един сериозен кандидат, който би могъл да ми застане на пътя.
— Разбира се, че ти си най-сериозният кандидат по цялата граница, Дейви. Но щастливецът не си ти, а Следотърсача.
— Следотърсача ли?
— И никой друг, Дейви Мюр — Следотърсача е щастливият избраник. Но за да успокоя малко ревността ти, ще ти кажа, че според мен този брак е решен по-скоро от интересите на бащата, отколкото от сърцето на девойката.
— И аз така мисля — възкликна интендантът, като си пое дълбоко дъх на облекчение. — Невъзможно е с моите познания за човешката природа…
— По-специално за женската природа, Дейвид!
— Ти се шегуваш, Лунди, и хич не те интересува, че някой страда. Но мисля, че не е възможно да съм се излъгал във вкусовете на това младо момиче, които, смело мога да заявя, стоят далеч над положението на Следотърсача. Колкото до този човек, времето ще покаже.
— А сега ми кажи откровено, Дейвид Мюр — обърна се към него Лунди, като спря да се разхожда и погледна събеседника си настойчиво, с такъв израз на удивление, че лицето му доби смешна сериозност, — наистина ли смяташ, че девойка като дъщерята на сержанта може да изпита влечение към човек на твоята възрастно твоята външност и с твоите преживявания, ако мога да добавя?
— Ех, Лунди, ти не познаваш жените и това е причината да останеш ерген до четиридесет и пет години. Страшно дълго ергенуваш, майоре!
— А на каква възраст си ти, поручик Мюр, ако смея да задам такъв деликатен въпрос?
— Четиридесет и седем и не ги крия, Лунди. С други думи, ако успея да се оженя за Мейбъл, пада ми се по една съпруга на всеки десет години. Но просто не мога да се начудя как е хрумнала на сержанта тази глупава мисъл да даде такова мило момиче на човек като Следотърсача! Нима е възможно това?
— Възможно е, Дейви, сержант Дънъм е сериозен като войник, когото бият с палки.
— Добре, добре, майоре, ние с тебе сме стари другари и разбираме от шега — когато не сме на служба естествено. Сигурно този честен човек не е проумял намеците ми, иначе едва ли щеше да му дойде на ум подобна глупост. Между съпругата на офицера и жената на водача има такава огромна разлика, каквато е разликата между стара Шотландия и Америка. В моите жили тече стара кръв, Лунди!
— Повярвай ми, Дейви, твоето родословие нищо няма да ти помогне в случая. А колкото до кръвта ти, тя не е по-стара от костите ти. И така, приятелю, вече знаеш отговора на сержанта и както виждаш, моето влияние, на което ти толкова разчиташе, не можа да ти помогне. Хайде да изпием по чаша за старото ни приятелство, Дейви, а после да подготвиш отреда, който тръгва на поход, и да забравиш Мейбъл Дънъм колкото можеш по-скоро.
— Ах, майоре, винаги ми е по-лесно да забравя жена си, отколкото любимата си! Когато хората са почтено оженени, у тях всичко е предварително предрешено до гроба, който единствено може да ги раздели. Вижда ми се дръзко и непочтително да нарушавам съня на покойната, докато мисълта за любимата буди у мен толкова тревога, надежди и вълнения, че усещам как кръвта кипи в жилите ми.
— Все същият си си, Дейви. Не допускам да си очаквал повече щастие от ни една от твоите съпруги. А се намират и такива глупаци, които мечтаят да се наслаждават на семейното си щастие и отвъд гроба. Пия за твоя успех или за бързото ти съвземане от тази любовна треска, поручик Мюр. И те съветвам в бъдеще да бъдеш по-внимателен, за да не би някой по-силен пристъп да те отнесе в гроба.