— Благодаря, скъпи майоре! А аз пия за благополучното увенчаване на дългото годеничество, за което и аз знам нещичко. Това вино е същинска планинска роса, Лунди, сгряна сърцето и ми напомня за нашата мила Шотландия. Колкото до ония глупци, за които току-що спомена, то те трябва да се задоволят само с по една жена, защото ако имат повече, добрите или злите дела на многобройните им съпруги могат да ги вкарат в пъкъла. Аз мисля, че всеки разумен мъж трябва да е доволен от жената, която му се е паднала на късмет, и да не се стреми към недостижими мечти. Безкрайно съм ти задължен, Лунди, за всички твои приятелски услуги. И ако прибавиш към тях още една последна, ще смятам, че не си забравил напълно приятеля от детските си игри.
— Съгласен съм, Дейви, стига молбата ти да е благоразумна и да е по силите на командира ти да я удовлетвори.
— Ако успееш да ми измислиш някакво поръчение на Хилядата острова за една-две седмици, мисля, че това ще задоволи всички страни. Не забравяй, Лунди, че Мейбъл Дънъм е единствената бяла девойка по цялата граница, подходяща за женитба!
— Поръчение за офицер като тебе винаги ще се намери, даже и на най-малкия пост. Но на този работата е толкова дребна, че сержантът и сам може да я свърши по-добре дори и от главния интендант на армията.
— Но не по-добре от един полкови офицер. Забелязва се доста голяма склонност към прахосничество у подофицерите.
— Добре, ще помисля, Мюр — отвърна майорът със смях. — Отговора ми ще получиш утре сутринта. Тъкмо утре сутрин ти се открива чудесна възможност да блеснеш пред любимата. Ти си отличен стрелец, а на победителите ще се раздадат награди. Ако се решиш да покажеш изкуството си, кой знае още какво може да се случи до отплаването на „Вихър“.
— В това забавление, доколкото знам, главно младежи ще си изпитат ловкостта?
— Да, главно младежи, но и някои старци, ако ти се явиш например. За да не се смущаваш, Дейви, и аз самият ще се прицеля един-два пъти. Знаеш, че се ползвам с името на добър стрелец.
— Ти си прав, това наистина може да помогне. Женското сърце е толкова капризно и способно да се поддаде на това, което най-малко очакваш, че може да обърне с главата надолу всички закони на философската наука. Едни искат поклонника им да седи до тях и да ги обсажда като същинска крепост, а те, като изчерпят всички средства за отбрана, да капитулират. Други обичат бурите и ураганите. Но някои хитруши можеш да пипнеш само из засада. Първият начин е най-достоен и най-подхожда на офицера, но да си призная, намирам последния за най-забавен.
— Това заключение вадиш от практиката си, без съмнение. А какво ще кажеш за бурите?
— Те са за по-младите хора, Лунди — отвърна интендантът, като стана и намигна на командира си — волност, която често си позволяваше в името на старото им приятелство. — Всяка възраст си иска своето — добре е на четиридесет и седем да разчиташ повечко на главата. Желая ти лека нощ, майор Дънкън, сладък и ободрителен сън и да не те измъчва подаграта.
— Благодаря, Мюр, и аз ти желая същото. Не забравяй утрешното състезание.
Интендантът се оттегли и остави Лунди в библиотеката му да размишлява върху току-що проведения разговор. Майор Дънкън беше дотолкова свикнал с Мюр и с недостатъците на характера му, че поведението на поручика не му правеше такова силно впечатление, каквото навярно е направило на читателите. И все пак, макар поведението на всички хора да е подчинено на един общ закон, наречен природа, различията в характерите, съжденията, чувствата и егоистичните стремления са безбройни.
ГЛАВА XI
Орела волен ти опитоми.
прати неуки хрътка след сърната.
свободен дух насила окови.
със смях изтрий на тъжния тъгата…
Напразен труд, безсмислица позната!
Не свързва двама ниша любовта.
не носят ли и в своите сърца.
Времето на другата сутрин се случи такова, че надмина и най-смелите очаквания на хилядите обитатели на форта. Колкото и да е странно, американците, може би поради своенравието на човешката природа, са склонни да се гордеят с това, което, разумно погледнато, не се отличава с някаква особена стойност, и пренебрегват или подценяват действителните преимущества, които ги поставят на друго стъпало, а може би и по-високо от много други нации. Към тези достойнства и преимущества спада и благодатният климат. Той общо взето не е съвсем безупречен, но е много по-приятен и по-здравословен от климата на множество други страни, чиито жители гръмогласно и с основание негодуват.