Повечето от войниците бяха шотландци, тъй като полкът беше сформиран не много отдавна в Стърлинг и околностите му. След пристигането му в колониите редиците му се бяха попълнили с местни жители, какъвто беше и случаят със сержант Дънъм. Естествено най-добрите стрелци бяха колонисти. След половинчасова борба стана известно, че един млад човек, роден в колонията Ню Йорк, от холандски произход, със звучното име Ван Фалкенбург, но за по-лесно наричан Фолок, се е показал най-изкусен от всички. Тъкмо когато обявяваха неговата победа, най-възрастният капитан, придружен от по-голямата част от офицерите и техните жени, се появи на площадката. Зад това знатно шествие вървяха около двадесет жени от по-скромен произход, сред които можеше да се забележи умното, миловидно и оживено личице и стройната, облечена в спретнато скромно облекло фигурка на Мейбъл Дънъм.
От жените, които обитаваха форта, само три се числяха към класата на благородните дами. И трите бяха съпруги на офицери. Грубоватите им обноски смешно се съчетаваха с преувеличеното им мнение за собственото им достойнство, за правата и задълженията на висшата класа и за изискванията на протокола, подобаващи на ранга им. Останалите бяха жени на подофицери и войници и Мейбъл Дънъм, както бе забелязал интендантът, беше действително единствената, подходяща за женитба. Вярно е, че имаше още около една дузина момичета, но ни едно от тях не беше стигнало още възрастта, която дава право на девойката да бъде ухажвана.
За жените беше построен нисък подиум от дъски на самия бряг на езерото. Недалече от него на един стълб бяха окачени наградите. Предните места на подиума бяха запазени за трите дами и техните деца. Мейбъл заедно с жените на подофицерите в полка седна на втория ред. Жените и дъщерите на войниците се струпаха най-отзад — тези, които успяха да намерят място, седнаха, а другите останаха прави. Мейбъл, която вече беше допусната в обществото на офицерските жени в качеството си на скромна компаньонка, беше предмет на внимание от страна на дамите от първия ред. Въпреки класовите различия, които сякаш още повече се подчертават в живота на един гарнизон, със своето скромно, но изискано държане и чувство за собствено достойнство тя беше успяла да спечели разположението им.
Веднага щом тази важна част от зрителите зае местата си, Лунди даде знак състезанието да започне — за хода му той бе издал предварително нареждания. Осем или десет души измежду най-добрите стрелци на гарнизона се наредиха на определеното за стрелба място и започнаха да стрелят един след друг. Сред тях имаше офицери, войници, че дори и случайни посетители на форта. Както следва да се очаква от хора, за които стрелбата не е само любимо забавление, а и средство за съществуване, всички улучиха бялата точка в центъра. Следващите обаче не бяха така сигурни и куршумите им улучваха някои от белите кръгове, ограждащи центъра, но не и самия център.
Според правилата пропадналият при първия тур не можеше да участвува във втория. Адютантът, който изпълняваше длъжността на церемониалмайстор, съобщаваше имената на онези, които получаваха право да вземат участие във втория тур, като в същото време предупреждаваше, че пропусналите да се явят на първия тур няма да бъдат допуснати по-нататък в състезанието. Тъкмо в този момент Лунди, интендантът и Джаспър се приближиха до мястото, откъдето се стреляше. Следотърсача се разхождаше бавно насам-натам, този път без любимата си пушка — с това той явно даваше да се разбере, че няма намерение да оспорва наградите с останалите участници в състезанието. Всички се отдръпнаха да сторят път на майор Дънкън, който с добродушна усмивка застана на линията, зае позиция, прицели се небрежно и стреля. Куршумът мина на няколко инча от целта.
— Майор Дънкън се изключва от състезанието! — провъзгласи адютантът с гръмък и уверен глас.
За старшите офицери и за сержантите веднага стана ясно, че майорът съвсем съзнателно е пропуснал целта, докато младите офицери и войниците от това безпристрастно съблюдаване на правилата отново добиха увереност и те да се включат в състезанието, защото нищо не подкупва така наивните и непомъдрели от живота хора, както проявата на най-строга справедливост, макар че едва ли има друго нещо, което тъй рядко да се среща в живота.