— А сега е твой ред, мастър Сладка вода — обади се Мюр, — ако не успееш да надминеш майора, тогава ще кажа, че ръката ти е по-привикнала да държи греблото, отколкото пушката.
Красивото лице на Джаспър се обля с червенина, той пристъпи към линията, хвърли бръз поглед към Мейбъл, която цяла се бе наклонила напред, за да може да види по-добре резултата, улови небрежно цевта на пушката с лявата си ръка, прицели се в миг и с пълна увереност стреля. Куршумът проби бялата точка през средата. Това беше най-добрият изстрел за цялата сутрин — другите стрелци едва бяха докосвали само боята.
— Отлично, мастър Джаспър — възкликна Мюр, щом резултатът беше обявен. — Такъв изстрел би направил чест на по-възрастен и по-опитен от теб човек. Но ти май го дължиш повече на късмета си, защото не се прицели особено старателно. Ти, Сладка вода, си бърз, ловък стрелец, не го отричам, но ти липсва научният, академичен, бих казал, философски подход към стрелбата. А сега, сержант Дънъм, много ще ви бъда благодарен, ако помолите дамите да обърнат по-голямо внимание — аз ще стрелям с това оръжие по „научен начин“, ако мога така да се изразя. Изстрелът на Джаспър би убил на място, в това не се съмнявам, но той стреля необмислено, без съсредоточеност, а аз ще ви покажа как се стреля по правилата на науката.
Докато говореше, интендантът си даваше вид, че се готви за своя академичен изстрел, а всъщност изчакваше — най-после Мейбъл и нейната съседка насочиха любопитно поглед към него. Всички, които стояха до Мюр, се оттеглиха от уважение към неговия чин и той остана сам с командира си, към когото се обърна фамилиарно:
— Виждаш ли, Лунди, можеш да спечелиш нещичко, ако събудиш женското любопитство. Силно чувство е това любопитството и ако съумееш да го използваш както трябва, току-виж се превърнало в сърдечно влечение.
— Точно така, Дейви, но ти ни задържаш всички с твоите приготовления. А, ето и Следотърсача, навярно идва да се поучи от твоя голям опит.
— Е, Следотърсачо, и ти дойде да научиш нещичко от научната стрелба! Аз не обичам да крия знанията си, затова заповядай, учи се! А ти няма ли да изпробваш един куршум?
— Че за какво ми е, интенданте, за какво ми е? Вашите награди не са ми нужни, а колкото до славата, аз си я имам и без туй, ако може да се нарече изобщо слава това, че стрелям по-добре от тебе. Не съм жена, та да нося гугла.
— Това е вярно, но можеш да срещнеш девойка, на която да ти бъде приятно да я подариш и да я носи в твоя…
— Хайде, Дейви — прекъсна го майорът, — или стреляй, или отстъпвай мястото на друг. Адютантът вече започна да нервничи.
— Интендантът и адютантът рядко се погаждат, Лунди. Но ето аз съм готов. Дръпни се малко настрани, Следотърсачо, за да могат дамите да виждат.
Интендантът зае изящна и грижливо заучена поза, вдигна бързо пушката, свали я, вдигна я отново, повтори още няколко пъти тези манипулации и стреля.
— Изобщо не улучи мишената! — провикна се радостно адютантът, на когото бяха дошли до гуша научните разсъждения на Мюр. — Изобщо не улучи мишената!
— Не може да бъде! — извика Мюр и силно се изчерви от възмущение и от срам. — Не може да бъде, адютанте, такова нещо през живота не ми се е случвало. Призовавам дамите да ми бъдат свидетели.
— Дамите си затвориха очите, когато ти стреля — обадиха се шегобийците на полка. — Ти ги изплаши с твоите приготовления.
— Не мога да допусна такава клевета по адрес на дамите и такова оскърбително отношение към моето изкуство — закрещя интендантът и колкото повече се горещеше, толкова повече се засилваше шотландският му акцент. — Какъв е този заговор? Искате да ме лишите от това, което напълно заслужено ми се полага.
— Хайде, хайде, изложи се с твоята наука — каза със смях Лунди, — затова по-добре мълчи и не разгласявай повече срама си.
— Не, не, майоре — намеси се Следотърсача, — интендантът е много добър стрелец, но улучва от къси разстояния и малко бавно се прицелва, а това не пречи на службата му. Ако някой си направи труда да разгледа отблизо дъската, ще види, че неговият куршум е покрил куршума на Джаспър.
Следотърсача се ползваше с голямо и всеобщо уважение не само заради умението си да стреля, но и заради точния си поглед, Водачът едва бе направил това изявление, и всички присъстващи се усъмниха в първоначалното си впечатление. Десетина души изтичаха до мишената, за да се уверят. Те действително откриха, че куршумът на интенданта беше минал през отверстието, направено от куршума на Джаспър, и то с такава точност, че човек трябваше много внимателно да се вгледа, за да установи този факт. Всички съмнения се разсеяха, когато в ствола на дървото, на което беше закачена мишената, се откриха два куршума един върху друг.