— Нали ви казах, милостиви дами, че на дело ще видите какво влияние оказва науката върху изкуството да се стреля — каза интендантът, като се приближи към подиума, на който седяха жените. — Майор Дънкън се подиграва на схващането, че стрелбата в мишена се нуждае от математически изчисления, но аз му казвам, че науката напредва, обогатява се, усъвършенства се, задълбочава се и обяснява всичко, което има връзка с човешкия живот, било то състезание по стрелба или църковна проповед. С други думи, науката си е наука и с това се изчерпва всичко.
— Струва ми се, че изключвате любовта от този списък — забеляза жената на един капитан. Тя знаеше историята с четирите женитби на интенданта и изпитваше някаква чисто женска злоба към този похитител на жени. — Изглежда, науката няма нищо общо с любовта.
— Не бихте говорили така, госпожо, ако сърцето ви не само веднъж бе познало любовта. За тия неща може да съди само онзи мъж или жена, чиито чувства, преминали през много изпитания, най-после са станали съвършени. Повярвайте ми, от всички видове любов научната е най-трайната и най-разумната.
— И така, значи според вас любовта става по-съвършена чрез опита?
— Вашият бърз ум схвана мисълта ми веднага. Най-щастливите бракове са тези, в които младостта, красотата и вярата се опират на мъдростта, умереността и благоразумието, придобити от годините. Говоря за средната възраст, госпожо. Все пак един мъж не бива да бъде много по-стар от жена си. Вярвам, че дъщерята на сержант Дънъм ще се съгласи с моите разсъждения — нейното благоразумие е вече добре известно на всички във форта, макар че е съвсем отскоро при нас.
— Дъщерята на сержанта едва ли може да разреши спора между вас и мен, поручик Мюр — отвърна сухо съпругата на капитана с чувство за собствено достойнство. — Но погледнете, Следотърсача също се кани да си опита късмета, сигурно за да смени темата на разговора.
— Протестирам, протестирам, майор Дънкън — извика Мюр, като изтича бързо до мястото за стрелба и вдигна ръка към небето, за да придаде повече сила на думите си. — Решително протестирам, господа. Как така ще допускате Следотърсача да участва в състезанието със сърнебойка. Първо, той много е свикнал с нея и второ, тя е различна от определения за това състезание образец пушки.
— Сърнебойката си почива, интенданте — отвърна му спокойно Следотърсача, — и никой и не мисли да я безпокои. Аз изобщо нямах намерение да натискам спусък днес, но сержант Дънъм ме увери, че ще обидя красивата му дъщеря, ако не взема участие в днешното тържество — нали аз я доведох до тук. Както виждаш, взел към пушката на Джаспър, интенданте, а тя не е по-добра от твоята.
Поручик Мюр се видя принуден да се съгласи и всички погледи се устремиха в Следотърсача, който зае позиция на линията. От израза на лицето, от цялата осанка на прославения водач и ловец лъхаше спокойствие и самоувереност, когато той изправи високата си фигура и вдигна пушката за стрелба. По всичко личеше, че владее еднакво добре и тялото, и оръжието си.
Следотърсача трудно можеше да се нарече красив мъж в обичайния смисъл на думата, но външността му внушаваше уважение и доверие. Висок и мускулест, той можеше да бъде съвършен, ако не беше така слаб. Ръцете и краката му бяха по-жилави и гъвкави дори от конопено въже, но общо взето фигурата му беше прекалено суха и ъгловата, за да отговаря на схващанията за идеална мъжка красота. Движенията му се отличаваха с естествена грация, отмерени и спокойни, те му придаваха солидност и достойнство, които отговаряха напълно на характера на неговата професия. Загарът, покрил честното му и мъжествено лице, говореше за живот под открито небе, изпълнен с трудности и лишения, а жилестите му ръце свидетелстваха за сила, без да бъдат груби и корави, каквито би ги направил тежкият физически труд. Макар в него да липсваше онова младежко очарование, което пленява сърцето на девойките, когато той вдигна пушката, всички женски погледи се залюбуваха на красотата и свободата на движенията му и на мъжествената му осанка. Той се прицели и стреля, бърз като светкавица, и докато облачето дим все още плуваше над главата му, той вече стоеше спокоен, опрян на пушката, и откритото му лице сияеше от неговия беззвучен, сърдечен смях.