— Значи ти също ще дойдеш с нас — каза Мейбъл с такава открита и мила усмивка, че ловецът беше готов да я последва, ако ще и накрай света. — Жената на един от войниците и аз ще бъдем единствените жени там, но въпреки това ще се чувствувам много по-сигурна, като знам, че и ти ще бъдеш сред защитниците ни.
— Теб би те защитил и сержантът, Мейбъл, би те защитил независимо от това, дали си му дъщеря, или не. Всеки би се погрижил за тебе. А на вуйчо ти, предполагам, ще се хареса такава една експедиция, едно плаване под платна, при което ще може да се запознае с вътрешното море.
— Вашето вътрешно море не е нищо особено, мастър Следотърсач, и аз от него не окачвам нищо. Да си призная обаче, бих искал да знам целта на това пътуване. Не съм свикнал да бъда само обикновен пасажер, а моят зет, сержантът, мълчи като франк-масон. Ти, Мейбъл, не знаеш ли какво означава всичко това?
— Не, вуйчо. Не се осмелявам да разпитвам татко за служебните му задължения, защото според него това не е женска работа. Знам само, че трябва да отплаваме веднага, щом задуха попътен вятър, и че ще отсъстваме един месец.
— Навярно мастър Следотърсач ще може да ни каже нещичко, защото никак не е приятно на един стар моряк да плава, без да знае целта.
— Целта на нашето пътуване и пристанът, към който ще държим курс, не е голяма тайна, Солена вода, макар че в гарнизона е забранено да се говори за това. Аз не съм войник и мога да говоря колкото си искам, но не обичам празното дърдорене. И все пак, тъй като всеки момент можем да отплаваме, пък и вие двамата ще участвувате в експедицията, ще ви кажа къде ще ви отведат. Вие, мастър Кап, струва ми се, сте чувал за онова място, наречено Хилядата острова?
— Да, чувал съм, макар да съм напълно сигурен, че не са истински острови, каквито ги има в океана, и че под хиляда трябва да се подразбират два или три, както при броенето на убитите или ранените след голямо сражение.
— Моите очи са зорки, но колкото и пъти да съм се опитвал да ги преброя, все не съм успявал.
— Хм, познавам хора, които умеят да броят само до определено число. Вашите сухоземни птици, когато се връщат от морето, често не могат да намерят дори гнездата си и стигат там, където ги отведе вятърът. Колко пъти се е случвало вече да виждам земята, къщите и църквите, докато пътниците не виждат друго освен вода! Недоумявам как можеш да изгубиш из очи земята, когато плаваш по сладководно езеро. Това ми се вижда нелогично и изобщо немислимо.
— Не познавате нашите езера, мастър Кап, иначе не бихте говорил така. Преди още да стигнем Хилядата острова, ще си промените схващането за това, което е създала природата в този пущинак.
— Съмнявам се дали изобщо имате и един истински остров в целия този край. Според мен в сладката вода не могат да съществуват острови, поне такива, каквито аз разбирам.
— Ще ви покажем стотици. Е, може би не чак хиляда, но все пак толкова много, че погледът не може да ги обхване и езикът — да ги преброи.
— А как изглеждат тези острови?
— Как ли? Чисто и просто земя, заобиколена отвсякъде с вода.
— Е, добре, но каква земя и каква вода? Готов съм да се закълна, че в най-добрия случай те ще се окажат само полуострови, носове или просто най-обикновени брегове. Тези неща обаче, ако смея да забележа, са ви твърде малко познати. Но острови, или не, кажете все пак каква е целта на това пътуване, мастър Следотърсач?
— След като вие сте зет на сержанта, а прекрасната Мейбъл е негова дъщеря и след като всички ще участваме в експедицията, няма да напакостя, ако ви разкажа за това, което ни предстои да правим. Мастър Кап, вие сте стар моряк и несъмнено сте чувал за пристанището Фронтеняк?
— Та кой не е чувал за него? В самото пристанище не съм влизал наистина, но често ми се е случвало да минавам покрай него.
— В такъв случай предстои ви да попаднете в познати места, макар че как изобщо сте могъл да достигнете до тях от океана, не мога точно да си обясня. Но както и да е, на вас трябва да ви е известно, че Големите езера образуват помежду си верига, водата преминава от едното езеро в другото, докато стигне в Ери, което се намира на запад и е голямо колкото Онтарио. Е, добре, като изтича от Ери, водата среща на пътя си една невисока планина и се спуска от нейния хребет.
— Бих искал да знам как, по дяволите, става това?