— Ако уважението ми към неговия чин не би ме накарало да го сторя, то вашето желание е достатъчно, сър.
— Благодаря ти, Дънъм. Ние с тебе вече дълго служим заедно и трябва да се зачитаме взаимно, независимо от различното ни положение. Но ме разбери добре: не те моля да оказваш предпочитание на Дейвид Мюр, а да му дадеш само възможност свободно да участва в тази надпревара. В любовта, както и във войната, всеки сам трябва да си извоюва победата. Впрочем сигурен ли си, че провизиите са разчетени правилно?
— Аз отговарям за това, майор Дънкън, но дори и да не са, едва ли ще почувстваме недостиг от храна с такива ловци като Следотърсача и Голямата змия.
— Така не бива, Дънъм — прекъсна го Лунди остро. — Ето какво значи да се родиш и обучаваш в Америка! Един истински войник никога не разчита на друго освен на интенданта си за снабдяване с провизии и аз не искам хора от моя полк първи да дават пример за нарушаване на това правило.
— Остава само да наредите, майор Дънкън, и всичко ще бъде изпълнено. Но все пак, ако смея да забележа, сър…
— Говори спокойно, сержанте, ти говориш с приятел.
— Искам само да кажа, че дори шотландците обичат еленово месо и птици не по-малко от свинско, когато е трудно да се доставят.
— Нищо чудно и така да е, но вкусовете и прищевките нямат нищо общо с реда. Армията трябва да разчита единствено на своите интенданти. Разпуснатостта на местните войници твърде отдавна внася безпорядък във войсковите части на кралската армия, за да си затваряме повече очите.
— Простете, ваше благородие, но и генерал Брадок се е вслушвал в съветите на полковник Уошингтън.
— Стига с този Уошингтън! Всички вие тук, колонистите, се поддържате един друг, сякаш сте свързани в някакъв проклет съюз.
— Мисля, че негово величество няма по-верни поданици от американците, сър.
— В това, струва ми се, си прав, Дънъм. Аз може би малко се поразгорещих? Но теб, сержанте, разбира се, не те причислявам към местните войници. Макар и да си роден в Америка, едва ли по-добър войник от теб е носил мускет на рамото си.
— Ами полковник Уошингтън, сър?
— Е, хайде! И полковник Уошингтън може да бъде добър поданик на краля. Той е истинска рядкост за Америка и струва ми се, мога да му отдам тази чест, която ти изискваш. А сега ми кажи, не се ли съмняваш малко в знанията и умението на този Джаспър Сладката вода?
— Момчето ги е доказало на дело, сър, и може да се справи с всяка задача, която му се възложи.
— Прякорът му е френски и цялото си детство е прекарал във френските колонии — не тече ли в жилите му френска кръв, сержанте?
— Нито капка, ваше благородие. Бащата на Джаспър е мой стар приятел, майка му произхожда от много честно и почтено семейство, а той самият е роден в тази колония.
— А как е станало тъй, че толкова дълго е живял сред французите и откъде иде прякорът му? Разбрах, че говори и езика им дори.
— Всичко това може да се обясни много лесно, майор Дънкън. Момчето било оставено на грижите на един стар моряк, участник в миналата война, и то заобичало водата като същинска патица. Ваше благородие знае, че ние фактически нямаме истински пристанища на Онтарио, ето защо Джаспър е прекарал дълго време от другата страна на езерото, където французите още от преди петдесет години държат корабите си. Там естествено е научил езика им, а името си получил от индианците и канадците, които обичали да назовават хората според качествата им.
— Добре, но един французин е лош учител за английския моряк.
— Моля да ме извините, сър, но Джаспър е научил своето изкуство от английски моряк, който е плавал под вимпела на краля и отлично е разбирал от работата си, а струва ми се, майор Дънкън, един английски поданик, който отлично разбира от работата си, няма да стане по-лош от това, че е роден в колониите.
— Може би не, сержанте, може би не, но няма и да стане по-добър. Този Джаспър се държи отлично, откакто му поверих командването на „Вихър“. Никой не би могъл да прояви повече преданост и усърдие.
— И повече смелост, майор Дънкън. Безкрайно съжалявам, сър, че у вас са се породили съмнения относно предаността на Джаспър.
— Дълг на войника, комуто е поверена грижата за такъв отдалечен и важен пост като този, е никога да не отслабва бдителността си. Ние имаме двама от най-коварните противници, които светът е сътворил — мингосите и французите. И не бива да пренебрегваме нищо, което може да ни доведе до беда.