— Надявам се, ваше благородие, че ме намирате достоен да ми доверите причината, която ви кара да се съмнявате в Джаспър, щом веднъж сте ме сметнал годен да ми поверите командването на експедицията.
— Не ти я казах, Дънъм, не защото нямам доверие в теб, а защото ми е неприятно да разпространявам лоши неща за човек, за когото досега съм имал добро мнение. Ти навярно високо цениш Следотърсача, иначе не би се решил да му дадеш дъщеря си?
— За честността на Следотърсача съм готов да отговарям с живота си, сър — отвърна сержантът твърдо и с достойнство, което порази началника му. — Този човек не познава притворството.
— Искам да вярвам, че е така, Дънъм, и все пак последните сведения объркаха всичките ми предишни представи. Получих едно анонимно писмо, сержанте, в което ме съветват да бъда нащрек с Джаспър Уестърн или както го наричат още — Джаспър Сладката вода, който, както твърди подателят, бил подкупен от противника ни. Накрая се намеква, че скоро ще ми бъдат изпратени по-подробни и по-точни сведения.
— Писма без подпис едва ли заслужават внимание във военно време, сър.
— Както и в мирно време, Дънъм. При обикновени обстоятелства няма човек, който повече от мен да презира съчинителите на анонимни писма. Такава постъпка говори за слабохарактерност, за низост и безчестие и често е доказателство за вероломство и за други пороци. Но когато става дума за военни въпроси, нещата не стоят така. Освен това в писмото ми посочват някои подозрителни обстоятелства.
— От такъв характер ли са те, че да може да ги чуе един подчинен, сър?
— Разбира се, ако му се доверяват така, както аз се доверявам на тебе. Казва се например, че ирокезите са оставили дъщеря ти и съпровождащите я да им се изплъзнат, когато са пътували насам, само за да се засили доверието ми към Джаспър. Казва се още, че за господата от Фронтеняк било много по-важно да заловят „Вихър“ заедно със сержант Дънъм и съпровождащия го отряд и по този начин да осуетят нашия хитър план, отколкото да пленят едно младо момиче и да се сдобият със скалпа на нейния вуйчо.
— Разбирам намека, сър, но не вярвам на нито една дума. Да не се вярва на Джаспър, значи да се заподозре и Следотърсача, а да се усъмня в него, е все едно да се усъмня във вас, ваше благородие.
— Може и да си прав, сержанте, може и да си прав. Но Джаспър все пак не е Следотърсача. И да ти призная ли, Дънъм, бих изпитвал по-голямо доверие в младежа, ако не говореше френски!
— Уверявам ви, ваше благородие, че това и в моите очи не е голяма препоръка, но момчето го е научило по принуда, за което, с ваше позволение, не бива прибързано да го осъждаме. Научило се е да говори френски от немай-къде.
— Този проклет език никому не е донесъл добро, искам да кажа — на никой британски поданик, защото французите все пак трябва да говорят помежду си на някакъв език. Да, щях да имам много по-голямо доверие в Джаспър, ако той не разбираше техния език. Това писмо ме разтревожи и ако имаше на кого другиго да поверя кутера, щях да измисля някакъв предлог да го задържа тук. Ние с тебе, струва ми се, вече говорихме за твоя шурей, който ще тръгне с тебе, той е моряк, нали?
— Истински морски вълк, ваше благородие, но той изпитва предубеждение срещу всяка вода, която не е солена. Съмнявам се дали ще успеем да го убедим да поеме управлението на кораба, освен това той в никакъв случай не би могъл да намери пътя до определеното място.
— Това последното е напълно възможно. Човекът не познава нашето измамно езеро и не би се справил с подобна задача! Ти ще трябва да бъдеш двойно по-бдителен, Дънъм. Давам ти пълни права и ако заловиш Джаспър в измяна, съди го незабавно.
— Но той служи на краля, ваше благородие, и е длъжен да отговаря само пред военен съд.
— Това е вярно. В такъв случай ще го оковеш от главата до петите и ще го пратиш тук на собствения му кутер. Твоят шурей все ще може да намери обратния път, щом веднъж е минал по нето.
— Не се съмнявам, майор Дънкън, че ще успеем да направим всичко, което е необходимо, в случай, че вашите опасения относно Джаспър се оправдаят, но аз съм готов да отговарям с живота си, че той е честен човек.
— Твоята увереност ми харесва, тя говори в негова полза. Но това проклето писмо!… То звучи така правдоподобно, всъщност някои неща звучат така правдоподобно…