— Вие, струва ми се, благоволихте да отбележите, ваше благородие, че под писмото няма подпис. А това е голямо опущение за един честен човек.
— Напълно вярно, Дънъм. Само един негодяй, при това страхлив негодяй, е способен да пише анонимни писма, отнасящи се до частния живот на хората. Във войната обаче е друго. И лъжливите донесения, и каквато и да е друга хитрост от този род се смятат за извинение.
— Да, военни… ако желаете, смели мъжки хитрости, сър, като засади, внезапни нападения, маскировки, лъжливи атаки, дори шпионаж. Но не съм чувал истински войник да се е опитвал някога да петни доброто име на някой честен млад човек със средства като тези?
— В моя живот съм се сблъсквал с немалко странни хора и с немалко странни явления… Впрочем на добър час, сержанте. Не бива да те задържам повече. Вече си предупреден, затова остава само да ти препоръчам неуморна бдителност. Струва ми се, че Мюр се кани в скоро време да излезе в оставка и ако ти успешно завършиш тази експедиция, ще употребя цялото си влияние ти да заемеш неговото място, на което имаш пълно право!
— Покорно ви благодаря, ваше благородие — отвърна хладно сержантът, който в продължение на двадесет и пет години постоянно беше насърчаван с подобни обещания. — Надявам се никога да не опозоря званието си, каквото и да е то. Аз съм такъв, какъвто ме е създала природата, и напълно съм доволен от своя дял.
— Да не си забравил гаубицата?
— Джаспър я натовари на борда още сутринта, сър.
— Бъди внимателен и не се доверявай излишно на този човек. Веднага посвети Следотърсача във всичко. Той може да ти бъде полезен при разкриването на някое злочинство, което може би се готви. Неговата прямота и честност ще го улеснят в наблюдението, тъй като никой няма да го заподозре. Той поне е сигурен човек.
— За него, сър, съм готов да отговарям с главата си и ако щете — с чина си. През твърде много изпитания сме преминали заедно, за да мога да се съмнявам в него.
— От всички неприятни чувства най-мъчителното е съмнението в човека, на когото трябва да се довериш. Сети ли се да вземеш със себе си запасни кремъци?
— На сержанта може да се разчита за подобни дреболии, ваше благородие.
— Добре, дай си тогава ръката, Дънъм. Да те благослови Бог! Желая ти успех. Мюр се кани да излиза в оставка, затова между другото дай му възможност да се бори при равни условия с другите съперници. Този брак може да спомогне за повишаването ти в службата. По-весело е да излезеш в оставка с такава другарка в живота като Мейбъл, отколкото с безрадостно вдовство и да няма кого другиго да обичаш освен себе си, особено когато имаш такъв нрав като Дейви!
— Аз се надявам, сър, че моята дъщеря ще направи разумен избор и струва ми се, тя вече се е спряла съвсем сигурно на Следотърсача. Впрочем аз ще й предоставя пълна свобода, макар че според мен непослушанието е почти толкова голямо престъпление, колкото и откритият бунт.
— Щом стигнете мястото, веднага прегледай боевите припаси и ги подсуши, ако има нужда. Те могат да се овлажнят през езерото. А сега още веднъж на добър час, сержанте. Бъди бдителен към този Джаспър и се съветвай с Мюр при всяка трудност. Ще ви чакам да се върнете след месец като победители.
— Бог да ви благослови, майор Дънкън. Ако нещо се случи с мене, вярвам, ще се погрижите да запазите доброто име на един стар войник.
— Разчитай на мене, Дънъм, все едно, че разчиташ на приятел. Бъди нащрек, не забравяй, че ще влезеш в самата уста на лъва. Не, какъв ти лъв, в устата на коварния тигър, при това, без да очакваш каквато и да е помощ. Преброй и провери кремъците още сутринта. А сега довиждане, Дънъм, на добър път.
Сержантът стисна протегнатата ръка на началника си с подобаваща почтителност и те най-после се разделиха. Лунди забърза към подвижното си жилище, а Дънъм излезе от форта, спусна се към брега и се качи на лодката.
Дънкън Лунди беше прав, като каза, че няма по-мъчително чувство от недоверието. От всички чувства, на които е способен човек, това е най-вероломното по своето въздействие и най-коварното в своите проявления, С него трудно може да се пребори и най-благородната натура. Щом веднъж възникне недоверието, всичко ти се струва съмнително. Мислите се лутат в главата, без да могат да се спрат на нещо определено поради липсата на факти, и промъкне ли се веднъж недоверието, трудно може да се каже какви предположения ще се породят от него и докъде могат да те доведат лековерно приетите подозрения. Това, което преди ти се е струвало безобидно, приема оттенъка на вина, щом този размирен гост завладее съзнанието. Под влияние на страха и подозрителността всяка дума и всяка постъпка ти се представят в изопачен вид. И ако това е вярно при обикновените житейски въпроси, то двойно по-вярно е, когато става въпрос за военни или политически дела и когато съзнанието, че носи тежката отговорност за живота на хората, гнети разума на военачалника или политика. Ето защо не бива да смятаме, че след като се бе простил с началника си, сержант Дънъм можеше да забрави предписанията, които му бяха дадени. До този момент той високо беше ценил Джаспър, но сега недоверието се вмъкна между предишната му вяра в младежа и служебния му дълг. Той съзнаваше, че отсега нататък всичко зависи от неговата бдителност, затова, когато лодката се долепи до борда на „Вихър“, беше вече твърдо решил да не остави незабелязано нито едно движение и постъпка на младия моряк. Естествено сега сержантът виждаше нещата пречупени през собственото си настроение и той реши да вземе всички предохранителни мерки, които му диктуваха неговите привички, схващания и възпитание.