— В какво, сержанте?
— В предчувствията — един вид тайно предвиждане за нещата, които предстоят да се случат. Шотландците в нашия полк много вярват в предчувствията, а моето мнение за Джаспър така бързо се мени, че започвам да се чудя дали те действително не са прави в схващанията си.
— Но ти си разговарял с Дънкън Лунди за Джаспър и неговите думи са породили тези съмнения в душата ти.
— Не, ни най-малко. Докато разговаряхме с майора, моите чувства към момчето бяха съвсем други. Аз дори се опитах да го убедя, доколкото мога, че е несправедлив към Джаспър. Но сега виждам, че е безполезно да се мъчиш да отбегнеш от предчувствията и се боя, че подозренията на Лунди не са съвсем неоснователни.
— Не разбирам нищо от предчувствия, сержанте, но познавам Джаспър Сладката вода още от дете и имам такова доверие в неговата честност, каквото имам и в своята или в честността на Голямата змия, да речем.
— Но Голямата змия. Следотърсачо, не по-зле от всеки друг умее да устройва засади и какви ли не военни хитрости.
— Такава му е природата, сержанте, такава е природата на цялото му племе. Нито червенокожият, нито бледоликият могат да променят природата си. Но Чингачгук не е човек, чиито постъпки могат да будят предчувствия.
— Това е така. И аз самият днес сутринта не мислех нищо лошо за Джаспър. Но от момента, когато у мене се породиха тези предчувствия, струва ми се, Следотърсачо, че момчето ходи по палубата някак неестествено, не така бързо, какъвто му е навикът, че е мълчаливо, мрачно и замислено, като човек, на чиято съвест тежи нещо.
— Джаспър никога не е бил шумен. Той сам казва, че щом корабът шуми, нещо не му е в ред. И мастър Кап напълно е съгласен с това. Не, не, няма да повярвам на никакви подозрения срещу Джаспър, докато не получа доказателства. Повикай шурея си, сержанте, и нека го попитаме какво мисли и той по този въпрос. Да легнеш да спиш с подозрение към приятеля си, е все едно да си напълнил сърцето си с олово. Не вярвам на твоите предчувствия!
Сержантът се съгласи, макар да не виждаше особен смисъл в това, и Кап беше повикан да вземе участие в съвета. Тъй като Следотърсача беше по-сдържан и спокоен от приятеля си, той пое върху себе си задължението на посредник.
— Повикахме ви да дойдете тук, мастър Кап — започна той, — за да ви попитаме не сте ли забелязал нещо особено в поведението на Сладката вода тази вечер.
— Предвид на това, че се намираме върху прясна вода, аз не виждам нищо необикновено в постъпките му, Следотърсачо. Ако се намирахме върху солена вода, тогава много от тях биха ми се сторили неправилни.
— Да, да, знаем, че никога няма да се съгласите с момчето за начина, по който трябва да се управлява кутерът, но сега искаме да разберем вашето мнение по един съвсем друг въпрос.
И Следотърсача разправи на Кап за подозренията, които измъчваха сержанта, и за това, как се бяха породили те у него, след като бе разговарял за писмото с майор Дънкън.
— Младежът говори френски, нали?
— Да, казват, че говори френски по-добре, отколкото трябва — отвърна сержантът мрачно. — И Следотърсача знае, че това е така.
— Не мога да отрека, не мога — отговори Следотърсача, — след като всички го твърдят. Но това не може да служи за улика срещу човек като Джаспър. Аз самият говоря езика на мингосите, който научих, докато бях в плен у тези негодяи, но може ли някой да каже, че съм им приятел? Вярно е, че според индианските схващания не съм техен истински враг, но доколкото е допустимо за един християнин, аз наистина съм.
— Всичко това е вярно, Следотърсачо, ала Джаспър не се е научил да говори френски като пленник. Той знае този език още от детството си, тоест от годините, когато най-лесно можеш да въздействаш върху човешкото съзнание, когато се създават най-трайните представи и когато именно се оформя характерът на човека.
— Съвсем правилна забележка — додаде Кап. — Това именно е възрастта, когато се учи катехизис и други предмети, въздействащи на нравствеността. Забележката на сержанта показва, че той отлично познава човешката природа и аз съм напълно съгласен с него. Какво добро може да се очаква от един младеж, който плава тук по тази сладка вода и отгоре на това говори френски? Виж, Атлантическият океан е друго нещо. Там морякът има случай понякога да разговаря на този език с някой лоцман или с някой грамотен човек и аз не бих придал особено значение на това, макар че дори и там обикновено гледам с подозрение на оня, който добре знае френски. За Онтарио обаче това според мен е крайно подозрително обстоятелство.