— Това е невъзможно — отвърна Следотърсача, — защото противоречи на действителността.
— Напротив, много е възможно дори, достойни ми водачо, това е закон неоспорим, да закон, държав-ен, кралски закон и като такъв ние всички сме длъжни да го зачитаме и съблюдаваме. Аз бих обесил собствения си брат въз основа на такова доказателство, без да държа сметка за никакво родство, сержанте.
— Кой знае доколко това може да се отнесе до Джаспър, но, струва ми се, че мастър Кап е прав в тълкуването на закона, Следотърсачо. В такива случаи фактите са много по-силни от кашите чувства. Ние сме длъжни да бъдем бдителни и нищо подозрително да не убегне от погледа ни.
— А, ето че см спомних! — продължи Кап, като отново се изплю през прозорчето. — Тази вечер, веднага след като се качихме на борда, се случи нетно крайно подозрително — едно „доказателство“, което може да послужи като тежка улика срещу момчето. Джаспър собственоръчно издигаше кралския флаг и, правейки се, че гледа Мейбъл и жената на войника, докато даваше нареждане да ги заведат в каютата им, го изпусна.
— Това може да е било случайно — отвърна сержантът. — Подобно нещо ми се е случвало и на мене. Освен това флагът се задвижва чрез макара и може да се издигне правилно, или не, в зависимост от това как младежът ще държи въжето.
— „Чрез макара“ — с презрение възкликна Кап. — Бих желал, сержант Дънъм, да те науча правилно да употребяваш тези изрази. Ако ти наричаш флаговия скрипец макара, то аз спокойни мога да нарека твоята алебарда абордажна кука. Вярно е, че при издигането едната страна винаги може да заяде, но след като ти сподели с мен съмненията си, тази история със знамето ми се струва едно подозрително обстоятелство и аз няма да я изпускам из ума си. Надявам се обаче, че няма да забравим да вечеряме, та ако ще и целият трюм да е пълен догоре с изменници.
— Вечерята иде бъде раздадена навреме, братко Кап. Но аз ще разчитам на твоята помощ и се надявам ти да поемеш управлението на „Вихър“, ако се случи нещо, което би ме принудило да арестувам Джаспър.
— Няма да те разочаровам, сержанте, и тогава всъщност ще видим на какво е способен този кутер, защото се страхувам, че досега това е било само въпрос на догадки.
— А аз — каза Следотърсача с дълбока въздишка — поддържам твърдо убеждението си, че Джаспър е невинен и ви препоръчвам да действаме открито, да попитаме младежа, и то незабавно, предател ли е, или не е. За мен Джаспър Уестърн стои над всякакви предчувствия и обстоятелства.
— Това в никакъв случай няма да стане — отвърна сержантът. — Отговорността за всичко лежи върху мен и аз моля и заповядвам да не говорите нищо с никого без мое знание. Ще се оглеждаме внимателно и ще отбелязваме всяко обстоятелство.
— Да, да, най-главното е обстоятелството — додаде Кап. — Едно обстоятелство струва повече от петдесет други доказателства. Такъв е законът на страната. Мнозина са били обесени въз основа единствено на обстоятелствата.
Разговорът се прекрати и тримата скоро се върнаха на палубата. Всеки от тях беше склонен да преценява поведението на заподозрения Джаспър, черпейки от своя жизнен опит.
ГЛАВА XIV
Един човек — тъй немощен и блед, тъй мрачен, тъй безсилен и унил
в нощта в Приамовата шатра влезе, за да му каже, че е в пепел Троя.
В това време на кутера всичко си вървеше в обичайния ред. Джаспър, както и самият „Вихър“, очакваха да задуха бреговият вятър, а войниците, привикнали към ранно ставане, до един се бяха натъркаляли върху своите сламеници в главния трюм. На палубата стояха само екипажът, мистър Мюр и двете жени. Интендантът с всички сили се стараеше да се хареса на девойката, но нашата героиня не обръщаше внимание на тези ухажвания, които отдаваше отчасти на обичайната за всички военни галантност и отчасти може би на собственото си красиво личице. Тя се наслаждаваше на необичайната обстановка и положение, които криеха непознато за нея очарование.
Платната бяха опънати, макар във въздуха да не се чувстваше и най-слаб полъх, а езерото беше така гладко и спокойно, че на кутера не се усещаше никакво движение. Речното течение го беше отнесло на малко повече от половин миля от брега и сега той лежеше неподвижен, сякаш прикован на място, прекрасен със своите пропорции и форми. Младият Джаспър се намираше на юта, достатъчно близо, за да чува откъслеци от разговора, който се водеше между Мейбъл и интенданта, но младежът беше твърде скромен и стеснителен и прекалено погълнат от задълженията си, за да направи опит да се намеси в него. Прекрасните сипи очи на Мейбъл следяха всяко негово движение с такова очарователно любопитство, че неведнъж се налагаше интендантът да повтаря своите комплименти, за да ги чуе девойката, дотолкова беше заета тя да следи всичко, което ставаше на кутера, и можем да добавим, безразлична към красноречието на събеседника си. Накрая дори и мистър Мюр замлъкна и над водата се възцари пълна тишина.