— Защо би си представил подобно нещо? — попита Бащата. — Водопадът се намира на много разтези по-назад от лицето на скалата. Кое те кара да мислиш, че един водопад може да се мести от място на място?
— Водата разяжда камъка и го кърти от скалата — отвърна Рик.
— Вода, която разяжда камък — рече Бащата. Но Рик вече знаеше, че е предположил правилно — Бащата го бе потвърдил със своя уж озадачен тон.
— А когато разяде ръба на скалата, цялото езеро над новия ръб се излива — продължи Риг.
— Така всеки път би се изливала много вода — рече Бащата.
— Наводнение — рече Риг. — Точно затова под водопада няма куп камъни, всяко наводнение ги отнася надолу.
— Не забравяй, че когато падат от скалата, големите камъни се разбиват на много по-малки парчета — додаде Бащата. — А камъните, по които минаваме отгоре над водопада, са такива, защото водата вече прояжда отдолу, между камъните, и ги оставя високи и сухи. Но някой ден тя ще подкопае и тях и ще ги отнесе, височината на водопада пак ще спадне, той ще отстъпи по-назад и по-надолу.
Тогава Бащата започна да го учи как земята се променя от климата, времето и растежа на растенията и от всичко останало, което можеше да я оформя.
Когато Ригс бе на единайсет, той сам измисли въпрос:
— Щом вятърът и дъждът, водата и ледът и растежът на растенията могат да сдъвчат камък, защо Високата скала е все така стръмна? Тя би трябвало да се руши като всяка друга планина.
— Защо, според теб? — попита Бащата, без да отговори, типично за него. Но този път Риг вече беше оформил донякъде собствената си теория.
— Защото Високата скала е много по-нова от всички останали планини и хълмове.
— Интересна мисъл. Колко нова е според теб? Преди колко време се е формирала тази скала?
А после, без никаква причина, за която би могъл да се досети, Риг направи връзка и отговори:
— На единайсет хиляди сто деветдесет и девет години.
Бащата прихна.
— Календарът! Мислиш, че нашият календар започва от формирането на Високите скали?
— Защо не? — отвърна Риг. — Защо иначе ще помним, че нашият календар започва от годината 11 191?
— Но помисли си, Риг — продължи Бащата. — Ако календарът започва с катаклизъм, от който би могла да се роди скала, то защо просто не са започнали летоброенето оттогава? Защо сме й сложили цифрата 11 191 и сме започнали обратно броене?
— Не знам — призна си Риг. — Защо?
— Защо, според теб?
— Защото, когато скалите са се формирали… — Риг не възнамеряваше да се отказва от идеята си — … се е знаело, че 11 191 години по-късно ще се случи друго нещо?
— Е, ние стигнахме Нулевата година, когато ти беше на три. Случи ли се нещо?
— Много неща се случиха — отвърна Риг. — Цяла година случки.
— Но нещо, което си струва да се запомни? Нещо, достойно за изграждането на цяло летоброене около него?
— Това нищо не доказва, Татко, освен че хората, въвели календара, са сгрешили за това колко време ще е нужно, за да се стигне до онова, което са мислели, че ще се случи в Нулевата година. Хората непрекъснато грешат. Това не доказва, че календарът не е започнал с формирането на Високата скала.
— Добре разсъждаваш — установи Бащата. — Но разбира се, неправилно. А защо не си прав?
— Защото нямам достатъчно сведения — отвърна Риг. Това винаги се дължеше на недостига на сведения.
— Никога няма достатъчно сведения — рече Бащата. — Това е великата трагедия на човешкото знание. Няма значение колко много си мислим, че знаем — никога не можем да предвидим бъдещето.
Ала в тона му се долавяше нещо, на което Рик не повярва. Или може би просто не повярва на бащиния си отговор и си въобрази, че го е доловил в тона му.
— Мисля, че ти знаеш нещо — рече той.
— Би трябвало, надявам се, на моите години!
— Мисля, че ти знаеш какво е трябвало да се случи през Нулевата година.
— Беда! Чума! Краят на света!
— Не — отрече Риг. — Говоря за онова, което създателите на календара са смятали, че ще се случи, когато са го създали през 11 191-вата.
— И откъде да го знам?
— Мисля, че ти знаеш какво е било — упорстваше Риг. — И мисля, че то всъщност се е случило точно според предвижданията.
— И е било толкова голямо и важно, че никой не го е забелязал освен мен — додаде Бащата.
— Мисля, че е било свързано с науката. С астрономията. Нещо, което тогавашните учени са знаели, че ще се случи, например планетите да се подредят в редица или някоя звезда в небето да избухне, или сблъсък на две звезди, или нещо подобно. Само че хората, които не познават астрономията, никога не биха го забелязали.