— Недей да излизаш на открито, когато пристигнем. Ще се промъкнем зад тях и ще ги изненадаме. Те няма да ни чуят при всичкия този шум.
— Забрави! Надявам се да ги отдалеча от нея. — Слейд изръмжа думите твърде разярен. Не го интересуваше какво ще се случи, важното бе да стрелят по него, а не по Триша. — Искам ги след мен!
— Те са хора — озъби му се Тайгър. — Не се бият по този начин. Няма да можем да ги отстраним, поне не всичките. Чуй ме! Знам, че си вбесен, но ще направиш така, както ти казах. Не мислиш разумно.
Слейд кимна, осъзнаваше, че приятелят му има право, но не успяваше да разсъждава покрай страха си да не ранят или убият Триша. Бе оставил трезвото мислене още при първия пукот от стрелбата, когато напусна пътя.
— Добре.
Триша видя как Харли трепна, дръпна се рязко назад и сграбчи окървавената си ръка, когато един куршум го улучи. Но не спря да стреля с пистолета. Просто стисна раната за няколко секунди и след това я забрави. Младата жена искаше да му помогне, но знаеше, че би било самоубийство, ако се опиташе да отиде до него.
Изведнъж порой от куршуми удари хижата и надупчи стената до вратата, Харли успя да се хвърли на пода в последния миг. Пропълзя, проклинайки, и се премести на друго място. Изправи се и възобнови стрелбата. Нов залп надупчи стената, когато мъжете отвън отвърнаха на огъня. Картината в рамка, която висеше близо до дивана, се пръсна на парчета.
Триша обърна глава, за да провери Брас, който се бе скрил зад една дебела греда и стреляше към двора. Очевидно предположението му, че някои от мъжете ще опитат да се промъкнат вътре от задната страна, бе правилно.
Тя чу шум и погледна към кухнята. Плотът, с който Брас бе закрил прозореца, се сгромоляса. Удари мивката и се плъзна по пода. Младата жена забеляза някакво движение и дулото на пистолет се подаде през счупеното стъкло.
— Кухненският прозорец — извика тя.
Брас се хвърли по корем на пода и се плъзна няколко метра напред, докато надникна в кухнята. Изви се на една страна и с пистолет в ръка се прицели. Застреля в главата натрапника, който в този момент прекрачваше през прозореца. Тялото му потръпна, преди да рухне наполовина върху мивката.
Брас се обърна и погледна към жената, после извади празния пълнител и зареди нов. Изправи се на крака и отиде отново на своя пост до подпорната греда. Погледът му се взря през прозореца, който охраняваше.
— Кажи ми, ако видиш някой друг, Триша — нареди й Брас. — Бъди нащрек. Ти си нашите очи.
Тя кимна безмълвно, но се сети, че той не я гледа.
— Ще прикривам гърба ти. — Гласът й прозвуча колебливо, но тя разбра, че я е чул, тъй като не повтори нареждането си.
Младата жена се втренчи с ужас в тялото, провиснало през прозореца. Кръв се стичаше по шкафа под мивката и образуваше локвичка на пода. Принуди се да не се взира в отвратителната гледка на това, което бе останало от главата му. Фокусира погледа си върху отвора на прозореца. Ако някой го използваше, за да влезе в кухнята, то той щеше да застреля Брас и Харли. А тяхното внимание бе съсредоточено изцяло навън.
Внезапно стрелбата спря и Триша затаи дъх. Боеше се да отмести поглед от прозореца. Животът на мъжете, които се грижеха за нея, зависеше от нейното постоянно наблюдение.
— Те се прегрупирват — изръмжа Брас. — Как си, Харли?
— Две попадения, но са само одрасквания, едно на ръката и едно в долната част на крака. Сигурен съм, че ще издържа.
— Муун?
— Все още тук и прекрасно. Шестима раних и двама застрелях. Прикрили са се зад пикапите или се промъкват през гората, за да ни обкръжат. Точно сега са се притаили, вероятно кроят план как да се справят бързо с нас. Не разполагам с добра видимост за стрелба от задната страна. Покривът на верандата ми пречи.
Брас сниши гласа си до шепот.
— Боеприпаси?
— Достатъчно — извика Муун отгоре.
Харли се поколеба.
— Малко.
— Муун? Покрий предната част. — Гласът на Брас остана тих, за да не го чуят мъжете отвън.
— Ясно.
— Харли, ще си разменим позициите, след като попълниш запасите. Удържай задната част, докато реша проблема в кухнята.