Младата лекарка направи тампон от плата и го напъха в дупката. Действието й бе крайно, но тя нямаше друг избор. Изчака малко, за да разбере, дали парчето ще почервенее и когато видя, че кървенето намаля, направи стегната превръзка. След това отново изчака няколко дълги секунди, но тъканта остана суха.
— Опитай се да държиш тази ръка неподвижно, колкото може по-дълго. Това не е най-правилното решение, а извънредна мярка.
Той кимна, стана и бутна масата пред нея, за да я предпази от заблудени куршуми.
— Благодаря.
Харли се върна на поста си до предната врата, докато Брас все още стоеше до задната стена. Изведнъж и двамата се засмяха.
— Какво е толкова смешно? — Младата жена замести поглед между тях, чудейки се, дали стресът от ситуацията най-накрая им бе повлиял.
Брас въздъхна облекчено, когато се обърна към нея.
— Имаме си компания. Съседите ни идват насам, за да приветстват нашите гости. Подушвам ги.
— Най-малко четирима са — вдиша Харли. — И Валиант е един от тях.
— Нещастници — обади се отгоре Муун. — Сега ще стане интересно.
Тя просто копнееше всичко да свърши. Искаше й се да може да види какво става навън, но внезапно куршумите отново разтърсиха хижата.
— Пълна фронтална атака — изрева Муун. — Те отиват към единия от пикапите.
— Триша! — изкрещя Харли, тичайки към нея. — Махай се от там!
Тя бутна масата и я отмести встрани. Куршуми удариха стената до Брас и той изруга високо. Харли сграбчи внезапно ръката на младата жена, докато тя се мъчеше да се изправи на крака, и я повлече към стълбите, като я прикриваше с тялото си. Куршумите летяха през стаята, минавайки през предната стена и разбитите стъкла.
— Качвай се! — изръмжа й Харли и я пусна в долната част на стълбите.
Тя изтича нагоре и преди да достигне върха, осъзна, че мъжът не я последва. Обърна се и го видя да лежи на пода до първото стъпало. Брас се втурна към падналия си приятел, хвана го с две ръце, метна го през рамо и хукна нагоре.
— Триша, качи се на леглото — извика й Брас и хвърли отпуснатото тяло на Харли върху матрака. — Мини зад него и залегни.
Младата жена чу отчетливия звук на двигател, секунди, преди оглушителна експлозия да изтрещи толкова силно в хижата, че я заболяха ушите. Тя се хвърли на леглото до Харли. Хижата се разтърси, сякаш от земетресение — едно рязко сътресение от движение. Триша изпищя ужасена, когато дървото заскърца и застена. Повечето стъкла на първия етаж се счупиха и посипаха по пода. Сега звукът на мотора се чуваше толкова близо, сякаш беше непосредствено до нея.
— Разрушиха предната стена — изрева Муун.
— Отнесоха я дяволите — озъби се Брас. — Сега пикапът им е паркиран в хола.
Тя видя как Брас зае позиция на върха на стълбището, лягайки по корем. Той започна да стреля по мъжете долу и стрелбата стана толкова оглушителна, че жената закри ушите си. Твърде притеснена за приятеля си, тя не го изпускаше от поглед.
— Дръж главата си долу, Триша — извика към нея Муун.
Двигателят заглъхна и някой изкрещя от първия етаж, когато Брас продължи да стреля. Щом пълнителят му свърши, той извади празния, зареди пълен и само след няколко секунди продължи стрелбата. Муун отвръщаше на вражеския огън от прозореца.
Сърцето на лекарката заблъска. Онези мъже бяха вкарали пикапа в хижата през предната стена. Куршуми раздробиха пода до леглото, откъдето младата жена наблюдаваше как през новообразуваната дупка парчетата олово летяха към тавана. Отгоре заваляха отломки.
Тя се обърна към неподвижното тяло на Харли, хвана го и се прилепи към него, усети нещо топло и влажно под ръката си.
Кръв. Той кърви! Тя отвори очи и шокирана, с ужас се взря в проснатия по гръб Харли. Вдигна дланта си от гърдите му, там, където беше сърцето му, и видя, че цялата бе в кръв.
Около нея бе настанал истински ад — мъжете крещяха, оръжията гърмяха, а в хижата продължаваха да летят куршуми. Триша намрази още повече чувството си за безпомощност, докато се взираше в окървавената си ръка. Знаеше, че ако се надигне, може да я уцелят и тогава нямаше да му бъде от помощ.
Над крясъците и пукотевицата, в хижата, надупчена от куршуми, прозвуча силен рев. Младата жена не беше чувала преди такъв оглушителен вик. Звучеше така, сякаш Валиант беше влязъл в помещението.
Глава 18
Когато стрелбата престана, Триша усети по лицето й да се стичат горещи сълзи. Чу друг рев, плътно последван от нещо подобно на вълчи вой. Вдигна глава и се загледа в Брас, който се надигаше от пода. Муун стоеше до прозореца, ухилен.