Той поклати глава.
— Те трябва да бъдат защитавани. Нашите жени са малко.
Тя се намръщи.
— Някой питал ли ги е те какво искат? Виждал ли си някои от вашите жени? Мисля, че те са повече от способни да се справят с работата по преброяването на хората и да поемат някои от охранителните дейности. Видях, че има камери, така че, предполагам, имате стая за наблюдение? Колко от хората ти се занимават с тази дейност? Поставете жени там, щом не искате да охраняват на портите и да имат пряк контакт със строителните работници.
— Това е добра идея — заяви Брас.
Слейд се поколеба.
— Идеята е страхотна — усмихна се на себе си. — Да видим дали Джъстис ще я одобри, ако жените ни се заинтересуват да помагат тук.
— Ами жилища? — Брас погледна Слейд. — Къде ще ги настаним?
— Последният етаж на хотела е завършен. Там има десет апартамента с по две спални помещения във всеки. Общо двадесет спални.
— А там ще бъдат ли в безопасност? — Триша си спомни, че Брас не се бе съгласил със Слейд, когато той предложи да я настанят в хотела.
— Не виждам причина да не го направим. Онези мъже не го атакуваха, предвид колко много хора има наоколо и засилените мерки за охрана на големите сгради с продължаващо строителство. — Слейд направи пауза. — Няма друго решение.
— Не знам — рече Брас колебливо. — Ако хората искат да ни причинят неприятности, подпалването на хотела ще бъде добър начин. Това е най-голямата сграда в Резервата. Тревожа се, че нашите жени могат да бъдат хванати в капана на пожар, ако настаним всичките на последния етаж.
— Прав си — съгласи се Слейд. — Идеята ти е добра, Триша, но просто няма къде да ги настаним. Не можем да ги изложим на опасност, дори рискът да е минимален. Колкото и да ни е необходима помощ, не мога да ги помоля да делят стая с мъжете.
— Може да докарате няколко каравани — повдигна рамене Триша. — Жените нямат нищо против да споделят помежду си стаите, а освен това ще работят на смени, нали? Паркирайте ги в дивата зона и питайте Валиант и другите, дали са съгласни да ги държат под око. Освен това, могат да помогнат при възстановяването на хижата. Така няма да има причина да се изпращат строителни работници там.
Слейд се усмихна.
— Искаш ли моята работа? Изглежда се справяш по-добре от мен. Никога не бих се сетил да питам нашите жени дали искат да ни помагат.
— Тя е лекар — засмя се Брас. — Много по-умна е от нас.
— Не знам — усмихна му се Слейд. — Тя не може да различи задник от…
— Млъкни! — прекъсна го развеселена Триша и го срита под масата. — Много добре ги разграничавам.
И двамата мъже се усмихнаха, докато тя клатеше глава към тях.
— Ти нямаше ли разговор по телефона, Слейд? Трябва да се обадиш на Джъстис, преди да си легне, за да има време да поговори с жените. Колкото по-бързо вземат решение, толкова по-скоро ще имаш допълнителна помощ тук. — Подари му една усмивка. После се обърна към другия мъж: — А ти, Брас. Има дрехи, които трябва да се изперат. Нали каза, че ще правиш всичко, за да не се натоварвам. Хайде, хоп! Това няма да се свърши от само себе си.
— Казах, че ще чистя. Никога не съм споменавал нищо за пране. — Брас се изправи. — Мразя да сортирам и сгъвам дрехи! — Въздъхна. — Но ще го направя заради теб.
— Аз отивам да спя. Лека нощ!
— Тя е толкова властна — засмя се Брас.
— Знам, но има сладък задник. — И Слейд се засмя. — Когато ми се развика или стане много взискателна, винаги след това затръшва вратата. Като гледам задника й, докато излиза, не ми пука дали е властна.
Триша спря на стълбите и се усмихна. Поклати глава и се прибра в спалнята.
Глава 21
Изумена, Триша се опита да скрие ужасената си реакция. Задържа на лицето си пресилена усмивка, докато мускулите на бузите й я заболяха. Развеселеният израз на Брас бе очевиден, но той не се смееше. Слейд не се сдържа и, приведен на две, с ръце на корема, се заля от смях, докато му излязоха сълзи в ъгълчетата на очите. Валиант изръмжа:
— Какво му е толкова смешно?
— Нямам представа — излъга Триша. — Мисля, че понякога поведението му е под всякаква критика.
Слейд незабавно спря да се смее, стрелна я с поглед, а очите му се присвиха опасно. Те й изпращаха обещание, че скоро щеше да си го получи. Младата жена отмести взор с усмивка, надяваше се, че той ще пробва да я ближе до смърт, но веселието й бързо угасна, когато отново съзря масата.