Слейд потисна ръмженето си. Беше се прецакал великолепно. Късно вечер, преди да легне да спи, винаги си мислеше за нея, неговата секси червенокоска. Отблъсна се от хладното дърво, отвори очи и се втренчи в къщата, в която тя се криеше. Беше си фантазирал, че я намира отново, притиска я под себе си и довършва онова, което бе започнал. Беше планирал как да я очарова, затова бе изучил човешката романтична тактика, с надеждата да я спечели, ако я срещне.
Доктор Триша Норбит го мразеше. Не можеше да я вини за това. През по-голяма част от времето нарочно се бе държал с нея като задник. Дразнеше се, че е привлечен от нея, въпреки фантазията му за друга жена. Струваше му се, че изневерява на спомена за своята червенокоска всеки път, когато тялото му откликваше на доктор Норбит.
Шегата беше за негова сметка, тъй като се оказа, че е една и съща жена. Обърна се и закрачи в тъмнината. Току-що бе загубил надеждата да я има някога в леглото си. Спря, за да погледне назад към къщата й. Гневът му се превърна в тъга. Фантазиите са за глупаците. Научи си урока и стой, по дяволите, по-далеч от нея.
Глава 2
Обтегнати. Ето така Триша можеше да опише новите си отношения със служителя на НСО. Слейд патрулираше в частта от Хоумленд, заселена с човешките сътрудници, мястото, където тя живееше и работеше, затова бе принудена да се справя с положението. От онази нощ почти не бяха разговаряли. Но когато го правеха, и двамата сякаш бяха постигнали взаимно съгласие да не споменават нищо лично. Така бяха минали два месеца.
Мъжът бе мил, но на нея й се искаше да не е такъв. Слейд притежаваше жизнерадостна усмивка, добро чувство за хумор и всеки път, когато работеше с него, я караше да се усмихва. От нощта, в която му призна коя е, той винаги внимаваше да не остават сами. И тя му бе благодарна за това.
Понякога, когато се прибираше у дома късно през нощта, го зърваше притаен в тъмната улица. Усещаше погледа му и знаеше, че я следи, за да се увери, че се е прибрала благополучно. Това му е работата, напомни си тя. Съжаляваше за думите, които му каза, но бе изгубила самообладание.
Нещо с нея не беше наред. Мислено се изрита, защото знаеше, че не е редно да му се сърди за това. Беше се почувствала обидена, че я бе забравил. Малко повече от година преди това, искаше да я държи прикована под тялото си в продължение на дни, беше я нарекъл красавица, а сега… Въздъхна. Просто си мислеше, че е хубава и й предложи бърза свалка само за една нощ. Не, не за една нощ. Искаше ме само за няколко часа.
— Глупак — промърмори тя.
— Кой? — проговори тихо зад нея дълбок глас.
Триша се извърна в стола и се сблъска със Слейд. Хвана се за сърцето.
— Никога повече не се промъквай зад мен по този начин. Ще ти струва ли много, ако издадеш някакъв звук, когато приближаваш?
Веждите му се извиха и усмивка разтегна пълните му устни.
— Тогава няма да мога да наблюдавам реакцията ти.
Триша въздъхна.
— Радвам се, че поне ти е забавно. На мен със сигурност — не.
Тя огледа стаята, разбра, че няма никого наоколо и веднага се напрегна. Опа! Това беше първият път, в който оставаха съвършено сами, след онази нощ, когато я беше изпратил до вкъщи. Бяха имали съвместна работа, когато възникнаха проблемите с Ели Брауер и нейния съпруг от Новите видове. Фюри бе прострелян по време на пресконференция от членове на враждебно настроени групи, а после, докато се възстановяваше, домашната медицинска сестра го бе упоила, опитвайки се да го докара до лудост. Но през цялото време двамата се бяха държали професионално.
— Какво ти е нужно?
— Добре, че не попита какво искам. — Той й се ухили, скръстил ръце върху широките си гърди. — Джъстис предприема едно пътуване и иска ти да го придружиш. — Повдигна вежди. — Каза да ти предам да си опаковаш багаж за два дни. Нямах представа, че ти и Джъстис спите заедно.
Триша се вторачи в него.
— Знаеш ли, господин Норт и аз… между нас не се е случило нищо. Той е мой шеф и твой лидер. Единствените ми отношения с Джъстис са професионални.
Езикът му облиза долната устна. Младата жена го наблюдаваше, бързо погледна в сините му очи, приковани в нея.