Триша продължи да го наблюдава. Знаеше, че той е много опасен и притежава способността да убива. Беше го видяла със собствените си очи, когато я спаси от изнасилвача. Кимна му.
— Добре.
Глава 9
Слънцето вече бе ниско над хоризонта, когато Слейд за сетен път погледна към Триша. Бе успял да намери малка пещера във вътрешността на склона. Явно огромната скала, заемала това място, с течение на времето и под влияние на гравитацията, бе паднала надолу по урвата. С голяма мъка бяха стигнали до тук. Наклонът бе толкова стръмен, че ако Слейд не я бе хванал на няколко пъти, младата жена щеше да се изтърколи надолу. Той се бе катерил точно зад нея и когато тя се подхлъзваше, ръката му я придържаше.
— Тук ще си в безопасност — каза и клекна до нея. Погали я по наранената буза. — От това място ще имаш възможност да чуеш всеки, който се опита да се изкачи. Почвата е много нестабилна и ще бъде опасно да използват въжета, за да стигнат до горе.
— Добре.
— Искам да чакаш тук, където моите хора ще те намерят, ако аз не се върна. Това може да отнеме известно време, но с някои от мъжете, които ни търсят, сме се обучавали заедно, преди да бъдем освободени. Те познават начина ми на мислене и ще се досетят къде може да съм те скрил. Не стреляй по тях, когато ги видиш, док. — Усмихна й се напрегнато. — Смята се за невъзпитано да раниш или убиеш онзи, който се отива да те спаси.
Триша не отвърна на усмивката му, знаеше, че той се шегува, за да разсее тревогата й, но бе прекалено притеснена за него.
— Върни се обратно при мен.
Той се намръщи.
— Не мога да ти гарантирам това, док. Не давам обещания, които не мога да спазя.
— Тогава остани, тук ще сме в безопасност. Може просто да седим и да чакаме двамата заедно.
Слейд се поколеба.
— Нямах представа, че толкова много хора са изпратени да ни преследват, док. Мъжете, които убих, не са същите, които ни изтласкаха от пътя. Очевидно има доста търсещи ни екипи. Самата ти чу разговора на Бил. Това ни поставя в изключително опасна ситуация и има само един начин да се справим с нея. Трябва да тръгна на лов за преследвачите ни и да обърна нещата срещу тях. — Замълча за момент, като я гледаше напрегнато.
— Но…
— Те няма да очакват да ги премахвам един по един. На моите хора може да им отнеме известно време, докато ни намерят, затова е нужно да направя всичко възможно да оцелеем. Когато нападна онези задници, те ще се объркат. Някои от тях ще избягат, щом другарите им започнат да умират. Така ще останат само най-опасните. Именно тези негодници не заслужават да живеят. Това е единственият начин да те защитя, док.
— Но пещерата е идеална за скривалище. Изчакай тук, с мен, Слейд. Умолявам те. Ако е необходимо да те моля, ще го направя. Ужасявам се от мисълта, че могат да те ранят или да се случи нещо ужасно. Ти си само един, а те са прекалено много. Сам го каза.
Той наклони глава встрани и стисна намръщено устни.
— Не съм просто един обикновен мъж, док. Аз съм нещо далеч по-лошо, независимо дали те го осъзнават, или не. — За момент се поколеба. — Такава е истината. Аз съм създание от Новите видове и притежавам нещо важно, което трябва да защитавам. Не се отнася само за теб, не желая да се чувстваш виновна, ако нещо ми се случи. Моите хора идват и не искам да попаднат в капан, а вероятността за това е голяма. Налага се да премахна колкото се може повече от онези задници. Под човешката ми природа се крие хищник. Опитвам се да го прикривам, но все пак той съществува. Аз съм оцелял, защото за да остана жив, в миналото ми се е налагало да убивам. В Мерикъл ме обучаваха да се бия, за да показвам ефекта от медикаментите им, но това е един урок, за който сега съм благодарен.
— Не е необходимо да се изправяш срещу тях. Вече не си заключен в килия, можем да се скрием. От онова, което разбрах, ти никога не си участвал в истинска битка, а това прави обучението ти невалидно. Те просто са те подготвили колкото да покажеш на какво си способен, но сега всичко е наистина, Слейд. Не желая да загинеш.
Младият мъж си пое дълбоко дъх.
— Винаги е било наистина, док. Не всички от Новите видове оцеляха от жестоките тестове или демонстрациите, които ни принуждаваха да правим, за да покажем резултата от експерименталните лекарства. Аз съм опасен, въпреки че никога не съм искал да ставам такъв. Независимо дали го приемаш, или не, това е действителността. Те ни обучиха добре и ни направиха като бойни машини. Намеренията им бяха никога да не бъдем свободни, но ето че ние сме. Аз съм от Новите видове. Ти си лекар, но само защото не си в болница, не значи, че си престанала да бъдеш такава. Ти би помогнала на всеки ранен, без значение дали си на работа, или не, нали?