Шокът, който изпита, я вледени отвътре. Когато стана лекар, се бе заклела да спасява животи, а току-що бе отнела два. „Беше при самозащита!“, изкрещя съзнанието й. Самозащита! Нямах друг избор. Никакъв!
Пое няколко пъти дълбоко въздух и трезво погледна на ситуацията. Никога нямаше да забрави това, което те смятаха да направят с нея, и как й се отразяваше то. Тези мъже бяха от съмишлениците на Бил, те щяха да я малтретират.
Спомни си, че онези трима мъже я оставиха жива само за да превърже приятеля им. Не се съмняваше, че после щяха да я убият, както бяха сторили с Барт. Заповяда си да запази спокойствие, докато успее да възвърне контрола над емоциите си. Искаше да заплаче, но думите на Слейд, които й каза, когато чуха изстрелите, убили Барт, изникнаха в съзнанието й.
— Първо оцелей, после скърби — повтори си ги на глас.
Изпита болезнено желание Слейд да е тук сега, защото с него се чувстваше в безопасност. Той щеше да я прегърне, да я успокои, да разсее мъката, която изпитваше. Надяваше се да стигне при нея в пещерата, преди онези мъже. Погледна към пистолета, който бе изпуснала. Слейд й бе наредил да оцелее и тя му бе обещала. Щеше да направи всичко възможно да остане жива, докато дойдеше да я спаси. Нямаше да му хареса, ако тя се самосъжалява. Вместо това, би очаквал да използва мозъка си.
След тези мисли, пое няколко пъти дълбоко въздух, успокои се и овладя чувствата си.
Глава 10
— Успокой се и мисли — промърмори Триша на глас. — Чудесно, когато всичко това свърши, ще си говоря сама като лудите.
Пропълзя до раницата, за да презареди пистолета. Имаше кутия с патрони, която Слейд бе взел от лагера. Промъкна се обратно до отвора на пещерата и погледна през бинокъла, за да проучи подробно района, в търсене на каквото и да е движение. През цялото време остана ниско прилегнала към земята. Двете пушки лежаха от едната й страна, а пистолетът с кутията патрони — на няколко сантиметра от ръката й, в случай че й потрябват.
Раздвижване отдясно привлече вниманието й. Не успя да прецени точно разстоянието, но не беше много далеч. Забеляза трима мъже, след това и четвърти, когато излязоха от гъсто израсналите дървета. Бяха облечени в зелени камуфлажни униформи, също като онези двамата, които току-що бе убила. И което бе по-лошо, те се насочиха право към нея. Тримата имаха пушки — държаха ги в ръце или през рамо — на четвъртия кобурът му висеше на бедрото, а пред гърдите си стискаше пистолет. По дяволите. Бяха добре въоръжени. Това я ужаси. Те нямаше да се зарадват, когато откриеха мъртвите си другари.
Огледа околността за Слейд, но никъде не го забеляза. Десетина минути по-късно долови друго движение. Взря се напрегнато в двете приближаващи фигури и надеждата й рязко нарасна. Но никоя от тях не беше на Слейд. Единият имаше гарвановочерна коса, а другият — червеникава, бяха облечени в черно и се придвижваха много бързо.
Слейд й бе споменал, че хората му ще дойдат и тя се помоли тъмните фигури да са от Новите видове. Те трябваше да бъдат от събратята му, иначе се намираше в много голяма опасност.
Триша насочи бинокъла в посоката, където се намираха мъжете с камуфлажните дрехи. Те бяха значително напреднали, тъй като ги видя много по-близо, отколкото бяха преди. Пак погледна към фигурите в черно. Оказа се, че те преследваха четиримата ловци. Триша прехапа устни, докато преценяваше дали двамата от Новите видове можеха да достигнат мъжете, преди те да я открият. Шансовете бяха добри.
Четиримата идваха право към нея и определено имаше опасност да я намерят. Двете мъртви тела, проснати на земята под пещерата, бяха добър отличителен знак на мястото, където се криеше. Тихо изруга, после отново се помоли Новите видове да стигнат първи до нея.
Сниши се още по-ниско на земята и нагласи бинокъла така, че да може да наблюдава придвижването и на двете групи. Молеше се двамата, ако наистина бяха от Видовете, да са надушили миризмата и да са наясно с присъствието на ловците. Освен ако не се движеха по посока на вятъра.
Пожела си тази мисъл изобщо да не й беше минавала през ума. Ако черните фигури бяха от хората на Слейд и търсеха тях двамата, за да ги спасят, последното нещо, което искаше, беше да ги види изненадани от четиримата. Не изглеждаха така добре въоръжени като техните противници.
Напрежението в нея нарасна, ръцете я заболяха от непрекъснатото стискане на бинокъла, докато следеше придвижването на двете групи. Ловците не вървяха така бързо, както двамата, за които вече бе сигурна, че са от Новите видове. Сега различаваше дългите им до раменете коси и униформите, макар да не можеше да прочете в далечината надписите НСО на гърдите им.