Триша се размърда. Тялото й се бе схванало от дългото лежане в едно и също положение, но все пак успя да се изправи на крака. Провеси се леко през отвора, загледана надолу към мъжете, които се намираха на около двадесет метра от мястото, където лежаха убитите.
— Здравейте — извика тя.
Те не подскочиха, когато вдигнаха глави и я погледнаха. Не изглеждаха и изненадани. Не можа да го проумее. Нима вече са знаели къде съм? Реши, че вероятно е така. Червенокосият й кимна.
— Ще дойдем при вас, след като се избавим от мъртвите тела. Вие ли ги убихте? — Посочи с глава по посока на труповете, които лежаха под пещерата. — Двама от тях, нали? Подушвам две различни миризми.
Потресена, Триша го зяпна. Нямаше начин да са ги видели от мястото, където стояха. За да имат поглед към тях, трябваше да минат покрай още доста дървета и един огромен камък. Най-накрая успя да им кимне в отговор. Мъжът, с чертите на примат, отстрани косата от лицето си и пак погледна към Триша.
— Къде е Слейд? Доловихме мириса му, после изчезна, като че ли отсъства в продължение на часове. Защо той ви остави, доктор Норбит?
— Обясни, че имало твърде много от враговете. — Замълча. — Искал да намали броя им. Изглеждаше уверен, че ако ги преследва, някои от тях ще се уплашат и ще си тръгнат, но трябваше досега да се е върнал. Каза, че ако стрелям, ще чуе и веднага ще дойде.
Червенокосият кимна.
— Това е добър план. Обяснява защо открихме два лагера с мирис на кръв, но без хора в тях.
Два лагера? Зачуди се дали единият не е бил онзи, в който я бяха завързали, а другият, който Слейд бе нападнал предната нощ. Не желаеше да знае. Просто се притесняваше за него. Бе й обещал веднага да се отзове, ако тя се нуждае от помощ, сигурно бе чул изстрелите й, но все още го нямаше. Вместо него, двама от хората му бяха пристигнали да я спасят. Дали не е ранен? Или мъртъв? А може би идва насам?
— Има ли начин да разберете, дали Слейд е наблизо? — Мълчаливо се надяваше на подобна възможност.
Червенокосият подуши, после поклати глава.
— Не долавям миризмата му. Ако идва насам, значи още е далече. Когато сме готови, ще ви помогнем да слезете оттам. Седнете и чакайте. Вече сте в безопасност, доктор Норбит. Нашите хора ще пратят хеликоптер, който ще ви откара на безопасно място. А ние ще намерим Слейд, ако не се върне навреме. Екипите ни са разпръснати на километри разстояние и ви търсят и двамата. Бих тръгнал веднага по следата от миризмата му, но предпочитам първо да ви качим на хеликоптера. Вие сте основното ни задължение, защото Слейд е в състояние да се грижи сам за себе си.
Триша остана безмълвна, когато чу, че е главен приоритет на Новите видове. Разбира се, тя работеше за тях, а Слейд беше един от събратята им. Зарадва се, че мъжът с червената коса има такова доверие в способностите му сам да се справя с трудните ситуации. Значи действително беше добър в оцеляването. Те би трябвало да го познават най-добре, защото Слейд й бе споменал, че е тренирал с повечето от мъжете.
Чернокосият се наведе и извади нещо от долния джоб на панталона си — изглежда дрехите им имаха много от тях. Триша приседна, но продължи да наблюдава действията му. Това, което държеше в ръка, приличаше на голям мобилен телефон. Видя го как заговори по него — устните му мърдаха, но тя не чуваше нищо. Бързо осъзна, че апаратът е сателитен телефон, бе виждала един-два пъти подобен. След малко той прекъсна връзката и го пъхна обратно в джоба си.
Младата жена се отдръпна от ръба, не желаеше да гледа как ще се справят с мъртвите тела. Чудеше се какво ще сторят с тях, но не попита. Седна на спалния чувал, прегърна коленете си и зачака.
— Къде си, Слейд?
Неговата липса стягаше сърцето й — не знаеше добре ли е и ще се върне ли някога отново при нея. Имаше въпроси, които трябваше да обсъдят, ако и двамата оцелееха от тази ужасна ситуация. Искаше да разбере, това, което се случи между тях, означаваше ли нещо, или бе само един от онези моменти, предизвикани от посттравматичния шок? Изруга. Какво щеше да стане, ако той бе спал с нея и се бе отнасял по този начин, само заради обстоятелствата? Отблъсна тези мисли. Бяха твърде болезнени.
Слейд подуши въздуха, миризмата бе на себеподобните му и той изпадна в истинска ярост. Те щяха да му попречат да убие всички хора, които искаха да им навредят. Откъм посоката, където бе скрил Триша, се чуха далечни изстрели. Сърцето му заблъска лудо, докато прескачаше паднал дънер, и веднага след това едно малко дере. Приземи се тежко, превит на две, после се изправи.