— Донякъде. Ако имам такова, то трябва да е леко. След катастрофата бях замаяна, а когато ме удариха по лицето и двата пъти припаднах. Но без замъглено виждане и без гадене, все пак.
— Дали ще арестуват мъжа, който е направил това с лицето ви? — попита, докато преглеждаше главата й.
— Може да се каже, че да. Той е мъртъв.
Лекарят я погледна за секунда и кимна.
— Вие сте жената, която дават по новините. Радвам се, че са ви открили.
Той се премести и й показа как да си отвори устата. Триша го направи, подражавайки му. Мъжът прегледа нараняванията по устните, после и лицето й, там, където тя го чувстваше като смазано. Трепна леко, когато я докосна, но все пак издържа. Доктор Тауърс и сестрата продължиха подробния преглед на тялото й и Триша беше благодарна, че не я съблякоха гола. Брас и другият мъж стояха в залата до вратата и наблюдаваха всяко действие на персонала, тъй като я охраняваха.
На няколко пъти лекарят им хвърли откровено мрачни погледи, като изглеждаше раздразнен и разтревожен. Триша разбираше причините за това му държание и искаше да го увери, че нещата са наред.
— Направен е опит за покушение над живота ми и те трябва да бъдат тук. Съжалявам, ако се притеснявате от публика.
Доктор Тауър кимна, за да я успокои.
— Няма проблем. Просто са много едри. — Гласът му се понижи до шепот: — Никога не съм ги виждал на живо, по телевизията изглеждат по-дребни. Те са в много добро физическо състояние.
Тя също зашепна.
— Да. Знам. Но също така имат изключителен слух. Прошепнете им „Здрасти“.
Той го направи и погледна двамата мъже. Брас му намигна и сви мускулите на едната си ръка. Другият от Новите видове стоеше мрачен, но му махна. Младата жена трябваше да се бори със смеха си, когато лицето на лекаря се изчерви леко, преди да насочи вниманието си към сестрата, за да й издиктува редицата тестове, които трябваше да бъдат направени. Назначи също и рентген. Триша не мислеше, че има нужда от това, но не възрази. Тук беше неговата зала за прегледи, а тя не искаше да бъде трън в задника.
Два часа по-късно я пуснаха, като й предписаха противовъзпалително лекарство за коляното, болкоуспокояващо за лицето и антибиотик за няколкото отворени рани. Смяташе да поиска и хапчета против забременяване, които се пиеха след полов акт, но не беше толкова притеснена за това, което се случи между двама им със Слейд. И без медикаменти, беше абсолютно сигурна, че не може да забременее, въпреки че не използваха никакви предпазни средства. Наблизо не бе имало магазин, откъдето да си купят презервативи, и тъй като от дълго време не беше сексуално активна, не вземаше и таблетки.
Брас и Харли — това беше името на другия офицер от НСО — я придружиха до аптеката, за да изпълни рецептата. Пет минути по-късно се качиха на хеликоптера.
Не бяха намерили Слейд и никой не беше чувал нищо за него. Триша задряма, когато лекарствата успокоиха изтерзаното й тяло. След един час, се приземиха в Хоумленд. Когато Брас я вдигна на ръце, за да я изнесе от машината, младата жена се събуди.
— В безопасност си. Просто се отпусни.
Тя не пожела да бъде пусната. Той я носеше без усилие, също като Слейд. Тези мъже бяха супер силни.
— Благодаря.
Джъстис Норт чакаше в един джип наблизо. Той хвърли поглед на Триша и инстинктивно потрепери. Брас отказа да я остави, докато не я настани на предната седалка в открития автомобил. Двамата с Харли седнаха отзад, а Джъстис подкара към дома й.
— Не мога да намеря достатъчно думи, за да ти се извиня за всичко, което се случи, Триша. Това беше нападение единствено срещу Новите видове и ти взе участие в него по принуда.
— Вината не е твоя. Вие не сте идиотите, които ни изблъскаха от пътя и които решиха, че е забавно да ни преследват като диви животни. Благодаря ти за хеликоптера и че Брас и Харли се грижеха толкова добре за мен. Все още ли няма новини от Слейд?
Джъстис поклати глава.
— Нашите екипи са още там, в района, и са обградили още осем от тези задници, които ви преследваха. Веднага след като ги хванем, ще ги предадем на местните власти. Бяхме много развълнувани, когато получихме разрешение да изпратим наши собствени екипи на местопроизшествието.
Брас изсумтя.
— Те бяха много щастливи, че ни позволиха да отидем вместо тях.
Джъстис кимна в знак на съгласие.
— И това го има. Ние бяхме много по-подготвени за претърсване на такава голяма площ в гората, с много по-малко хора, отколкото те разполагаха.