— Те не искаха онези луди фанатици да стрелят по задниците им — подкрепи го Харли. — Дадоха ни пълномощията, за да отидем и да разчистим бъркотията. Но заслугите ще се препишат на тях, не на нас. Освен това, местната полиция не бе в опасност.
Джъстис погледна Триша, подуши и се намръщи силно. Той не каза нито дума, но тя го забеляза как го направи отново. Когато паркира джипа на алеята, беше много ядосан. Младата жена видя, че на верандата й има охрана, но не беше от Новите видове.
— Пазачът е тук — обясни й Джъстис, — защото го изпратих преди нас с ключовете, знам, че си ги изгубила сред отломките от катастрофата. Намерихме ги заедно с чантата ти. Донесохме у вас и това, което успяхме да спасим. Дрехите, които не бяха скъсани и повредени, са почистени. Което не можахме да спасим, ще ти бъде възстановено от нашите фондове. — И като заобиколи джипа, вдигна изненадващо Триша в прегръдките си и тръгна към входната врата на къщата й. — Дадоха ми пълен инструктаж относно нараняванията ти. Лекарят каза да останеш на легло най-малко два дни.
Охраната поздрави Триша с кимване и отвори вратата. Джъстис влезе вътре и я постави внимателно на дивана. Той се поколеба, после се обърна и погледна към Брас и Харли. Човекът също беше влязъл вътре.
— Може ли да ни оставите няколко минути насаме? Искам да говоря с Триша. Тя е преживяла достатъчно, за да й нанасяме сега допълнителна травма, като я караме да разказва какво й се е случило пред аудитория от мъже.
Тримата без възражение напуснаха къщата и вратата се затвори плътно зад тях. Джъстис отиде до дивана и седна. Изглеждаше напрегнат. Котешките му очи срещнаха тези на Триша.
— От теб мирише на страх, мръсотия, кръв и секс. В инструктажа на лекаря никъде не се споменаваше да си сексуално насилвана. Един от онези фанатици ли злоупотреби с теб? Беше ми казано, че раните по лицето ти са от един от онези задници — прочисти гърлото си, — маниаци.
— Можеш спокойно да ги наричаш задници. И аз така им викам. — Срещна погледа му и го задържа. — Не ме изнасилиха, но бяха близо до това. Не желая да разказвам конкретни подробности, но Слейд пристигна точно навреме. Той спря човека, преди наистина да го направи. — Замълча. — Наложи се да го убие.
— Прави ли секс, преди да те доведат у дома? Нямам информация да си се срещала с някого.
Триша се намръщи.
— Моят сексуален живот не е твоя работа, господин Норт.
— Не исках да те обидя. Разбрала си ме погрешно. Извини бедния ми речник, само исках да разбера дали не ме лъжеш за изнасилването. Ти работиш в Хоумленд и не си го напускала. Познавам всеки и знам всичко, което става вътре зад тези стени. Ти си правила секс с някого, защото подуших миризмата. Освен мириса на Слейд, върху теб има и на други двама човешки мъже. Върху теб е останал моят аромат и този на Брас, защото те носихме, но те са слаби. Знам, че и Смайли те е докосвал, когато ти е помогнал да слезеш от пещерата.
— Как така правиш разлика между миризмата на Новите видове и човешката?
Той я наблюдава внимателно дълго време.
— Новите видове… Това е трудно за обяснение. Просто мога да направя разликата. Единият човешки аромат ми е познат. Просто искам да знам истината, ако си била жертва на сексуално насилие.
— Не, не съм. Познатият мирис, който долавяш, вероятно е на Барт, шофьора на джипа. Не знам фамилията му. Той пострада при преобръщанията и аз го докоснах, за да проверя какви са нараняванията му. Той е мъртъв, нали? Двамата със Слейд чухме три изстрела, след като Барт не пожела да напусне с нас мястото на катастрофата. Смяташе, че онези мъже не биха му навредили, защото е човек. Опитахме се да го убедим, че ще го убият, но той не ни послуша. Нямахме друг избор, освен да го оставим сам.
— Той е мъртъв — потвърди Джъстис. — След като е бил вързан и измъчван, са го простреляли в слабините, корема и главата. Предполагаме, че са се опитвали да получат от него информация, къде сте се скрили двамата със Слейд. Тялото му е намерено до разбития автомобил. Съдебният лекар констатира, че е бил убит скоро след катастрофата.
Глава 12
Триша подозираше, че Барт ще умре, бе сигурна, щом чу изстрелите, но когато разбра какво му бяха причинили, изстина отвътре. За миг през съзнанието й мина споменът за лицето му и страха, който изпитваше. Но той бе все още момче — единствен на майка, която се тревожеше за него дотолкова, че да го накара да отиде на ветеринар, за да получи ваксина срещу болестите по животните.