— Исусе! — ахна тя. — В слабините?
Джъстис се поколеба.
— Това, което са направили с него, е зловещо и жестоко. Едно е да убиеш човек хладнокръвно, съвсем друго е да го кастрираш преди смъртта му.
Стомахът я присви.
— Кастриран?
— Използвали са рязана двуцевка от близко разстояние. Съдебният лекар каза, че сигурно са я опрели в слабините му, преди да натиснат спусъка. Тези копелета са животни, а имат проблеми с нас. Видовете никога няма да постъпят толкова нечовешки.
Триша стъпи на краката си.
— Трябва да взема душ. Знам, че имаш още въпроси, но съм уморена, гладна и мръсна. — Прехапа устни и потръпна, забравила колко я боли възпаленото коляно. Когато се изправи, срещна погледа на Джъстис. — Най-вероятно ще си поплача. Кълна се, не бях изнасилена. Слейд успя да спре нападателя, точно преди да го стори. Благодарна съм ти, че се грижиш за моето благополучие, но моят сексуален живот си е личен. Имам една молба.
— Всичко, което пожелаеш.
— Щом чуеш нещо за Слейд, независимо колко е часът, моля те, изпрати някой да ми каже. Той ми спаси живота многократно. Няма да се успокоя, докато не разбера какво се е случило с него.
— Налага се да оставя Брас тук. Поръчал съм да ти доставят храна, тя ще те чака, като излезеш от банята. Обещавам, че когато науча нещо, ще се обадя на Брас да ти предаде информацията. А за това, което ти се е случило, ще говорим утре.
— Брас ще остане тук?
Джъстис кимна.
— Да. Това е само предпазна мярка. Някои от онези задници са мъртви. Техните другари са доста ядосани, че вместо да убият нас, са умрели те. Ще имаш денонощна защита, докато опасността не отмине напълно. Случилото се, те е травмирало достатъчно, затова оставям при теб Брас, тъй като го познаваш. Той ще бъде първа смяна. Искам го вътре в дома ти. Може да седи на дивана, ако за теб е приемливо. Ще се погрижи за храната и ще ти предава информацията, до която успея да се добера.
— Но ние сме в Хоумленд, тук е безопасно. Идиотите не могат да минат през портата и да достигнат до къщата ми. Сигурна съм, че…
— Някой им беше казал за нашето пътуване — прекъсна я Джъстис. — Те знаеха точно маршрута на вашия джип, което означава, че са имали вътрешна информация. От човешките служители само охранителните екипи знаеха къде отиваме, по кое време и по кой път ще минем. Денонощната ти охрана ще е само от Новите видове, така ще бъда спокоен за безопасността ти. А сигурност няма да има, докато не открием от кого е изтекла информацията. — Пое си дълбоко въздух. — Трябва да тръгвам. Храната ти ще пристигне скоро. Яж и почивай.
Младата жена бе шокирана, че някой, който работи в Хоумленд, е предал Новите видове, но вярваше на Джъстис и мрачното му лице.
— Не е необходимо да ми пращаш храна. Мога да си направя един сандвич.
— Не. Имаш нужда от вкусно, топло, домашно приготвено ядене. Ще кажа да ти изпратят няколко блюда. Ще се видим на сутринта. Обади ми се, когато станеш.
— Благодаря ти. Моля те, не забравяй да се свържеш веднага с мен, щом чуеш нещо за Слейд.
— Обещавам, че ще го направя. Разбера ли нещо, ще го знаеш и ти.
Той остави след себе си вратата широко отворена и Триша го чу как разговаря тихо с мъжете отвън.
Придвижи се бавно до спалнята, взе си голям удобен потник и широка тениска. После влезе в банята. Когато съзря образа си в огледалото, й идеше да ревне. Изглеждаше като нещо, което котката беше влачила из задния двор, преди да го захвърли и да намери друго за късане. Отстрани лицето й, от ухото до брадичката, беше в синини. Долната й устна бе зле подута и сцепена. Около раната бе зачервено и подпухнало. Дългата й руса коса бе сплъстена и безнадеждно заплетена. И за капак, цялата бе покрита с един пръст мръсотия. Дрехите й бяха в същото плачевно състояние. Когато понечи да ги съблече, потръпна от болката в китките. По гърба и бедрата имаше синини от катастрофата. Знаеше, че изглежда адски зле.
Влезе под топлата водна струя и дълго остана там. След това изми нараненото си тяло много внимателно. Болеше я, въпреки хапчетата. Сълзите й започнаха да напират, седна на пода под душа и покри лицето си с ръце. Разбра, че животът й се е променил безвъзвратно. Двама души бяха мъртви, за да остане жива тя. Как можеше да бъде отново предишният човек, който е била? Нямаше начин за това.