— Ще отида да ям в хола. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо. — И взе от таблата чинията със своето ястие.
— Може да седнеш ето тук. — Посочи му стола до леглото си. От същата страна имаше нощно шкафче, така че ставаше за маса за хранене. — Точно щях да включа телевизора. За съжаление, в хола нямам. Смятах да си купя някои неща за къщата, но още не съм намерила време за това. Остани при мен и ще гледаме заедно телевизия. Дори ще ти дам дистанционното, ако обещаеш да не пускаш исторически филми и спорт.
Мъжът се засмя отново.
— Ти избираш канала. — Брас седна на стола и сложи чинията си на шкафчето. Отвори една от газираните напитки. — Благодаря. Какво смяташ да промениш тук? Домът ти е хубав.
— Ненавиждам това легло, а стаята за гости искам да превърна в домашен офис. — Махна към бюрото в ъгъла. — Не желая моят кабинет да бъде в спалнята ми. Тази стая е за почивка, а като погледна към това, все си мисля за работа.
Брас обърна поглед към жената.
— Какво не му харесваш на кревата? На мен ми допада балдахина и това, че изглежда солидно.
— Твърде голямо е за мен. Имам чувството, че съм петгодишна и всеки път, когато си лягам, трябва да се покатеря на него. — Посочи към пода. — Виждаш ли тази стълбичка? — Тя сви рамене.
Брас погледна надолу и се заля от смях. Опита се да спре, но му беше твърде забавно, за да го скрие.
— Ти си доста дребна. По-ниска си с няколко сантиметра от средния ръст за жените.
— Да, знам. — Тя си отряза от месото и лапна хапката. Изстена от удоволствие. — Ммм, толкова е вкусно!
Брас се задави със содата. Триша обърна глава, погледна го и видя, че се взира в нея. Мъжът се потупа по гърдите.
— Добре ли си?
— Чудесно — кимна й в отговор. — Ако съдя по звука, който издаде, наслаждавайки се на ястието, значи готвачът на Съвета заслужава парите, които му плащат.
— Всеки цент. — Отряза си отново и лапна залъка. Пак простена и се усмихна. — Перфектно. Превъзходно. Направо се топи в устата ми.
Брас се втренчи в нея.
— Искаш ли да опиташ и от моето? Порциите са доста големи.
— Не, благодаря. Всичкото си е за теб.
— Обичам ребърца. След като ги изям, мога да опитам от ростбифа, ако не го искаш. Ние, по принцип, ядем много.
— Вземи си, от което искаш. Аз и с това, което ми е в чинията, не мога да се справя.
Продължиха да се хранят. Триша намери един екшън филм, който и двамата се съгласиха да гледат. Брас успя да изяде три блюда, намери място и за десерт. Той даде две болкоуспокояващи таблетки на младата жена. По време на филма тя заспа.
— Триша?
Тя се събуди, замаяна. В полутъмната стая, на сантиметри от лицето си, видя Брас, надвесен над нея. Премигна учудена, но спомените й бавно се завърнаха. Мъжът бе настанен в дома й, за да я охранява. Той й се усмихваше.
— Тези лекарства, наистина са доста силни. От няколко минути се опитвам да те събудя. Току-що научихме нещо за Слейд. — Тези думи, изведнъж я изтръгнаха от дълбокия сън и тя се опита да седне в леглото. Брас я бутна обратно, хвана я нежно за раменете и се засмя. — Внимавай за завивката, Триша. Гърдите ти почти се показаха. — Ръцете му я пуснаха.
По дяволите. Беше забравила, че е без дрехи. Стисна одеялото, за да го държи на място.
— Съжалявам. Той добре ли е?
— Да, добре е. В момента осигуряват транспортирането му до Хоумленд. Преди около двадесет минути се е сблъскал с един от екипите ни. Прострелян е, но раната е повърхностна. Най-напред ще го откарат до болницата за преглед, но до няколко часа ще бъде тук.
Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги преглътна, след като чу, че Слейд е в безопасност и жив, само с повърхностна рана. Бил е прострелян. Със собствените си очи бе видяла колко издържливи са Новите видове и как бързо се възстановяваха. Не беше притеснена, след като го очакваха скоро да се прибере у дома, значи нараняването не беше животозастрашаващо.
— Благодаря.
— Лягай отново да спиш. Не желаех да те будя, но Джъстис каза, че си искала веднага да научиш, когато има новини за Слейд. Сигурен съм, че той ще дойде тук веднага щом се върне, за да провери лично как си. Сега си почивай, имаш нужда.
— Благодаря. — Тя му се усмихна. — Може ли да предадеш на Джъстис, че оценявам всичко, което прави за мен.