— Съжалявам за мъката, която ти е причинил Слейд. Той трябва да разбере колко си специална и че не би трябвало никога да те напуска, Триша. Аз не бих постъпил така, ако беше моя. Това трябва да бъде едно щастливо събитие, а той ти причинява болка.
Младата жена подсмръкна и се оттласна от Джъстис. Мъжът я пусна и тя избърса сълзите си отново.
— Благодаря ти. Това бяха най-хубавите думи, които някой ми е казвал. — Погледна нагоре към него. — Има още нещо, за което искам да те помоля.
— Всичко, което пожелаеш.
— Искам да кажеш на Ели и Фюри за моята бременност. Знам, че досега не са постигнали нищо, но вероятно и те биха могли. Желанието им да имат дете е голямо. Проблемът при тях може да е прост — или броят на сперматозоидите на Фюри не е достатъчен, или Ели има нужда от малко помощ при произвеждането на яйцеклетките. Един курс от репродуктивните медикаменти ще й помогне да забременее. Мога да назнача тестове, ако съм сигурна, че те са съгласни, след като разберат за мен. Трябва да знаят, че има надежда за зачеване. Те са единствената друга смесена двойка и тази информация им е необходима. Имам доверие и на двамата, че ще запазят тайната.
Джъстис кимна.
— Добре. Ще го направя. Не се тревожи за това. Ще се справя, доктор Тед Трейдмонд ще обработи тестовете им. Знам, че не е в неговата сфера, но може да се справи с едни прости изследвания, нали?
— Той е надежден. Да, Тед ще се оправи.
— Прекрасно. — Извади носна кърпичка от едно чекмедже на бюрото си и й я подаде. — Ето, издухай си носа. Може да ползваш банята, за да се измиеш. Не искаме някой да заподозре нещо, а като те видят разплакана, ще си помислят, че нещо не е наред.
— Съжалявам.
— Ти си много емоционална. Чувал съм, че било нормално за бременните.
— Да, вярно е. Господи, не искам да си представям, каква откачалка ще бъда в петия или шестия месец. — Поклати глава. — Вече изпитвам съжаление към моята охрана. — Приближи до вратата на банята, спря се и се обърна. — Чувствам се толкова зле заради Брас. Мислиш ли, че въпреки всичко ще остане мой приятел?
— Да. Сега е разочарован, но не видях истинска болка в очите му. Ще се справи.
Триша се надяваше да е така. Влезе в банята и затвори вратата.
Джъстис чу шума от пуснатата вода. Човеците нямаха толкова изострени сетива, винаги се налагаше да си напомня този факт. Седна на бюрото си. Изживяваше радост и тъга от новината, че Видовете бяха в състояние да се размножават. Един ден и той искаше да има дете, но от реакцията на хората, когато разберат, го прерязваше през стомаха. Набра номера на управлението на Резервата и попита за Слейд.
— Здравей, Джъстис. Извади късмет, че ме хвана в офиса. Току-що имах среща с една от строителните фирми. Защитната ограда е завършена. От следващия месец влиза в действие, с датчици за движение и електронно наблюдение. Бяха приказки и разправии за крайния срок на голф игрището, но върви по график. След два месеца трябва да бъдат готови с него. Друго нямам какво да ти докладвам.
— Всъщност, имам новина за теб.
— Казвай.
— Изпращам доктор Триша Норбит в Резервата.
Тишина.
Джъстис оголи зъби, изразявайки гнева си. Очевидно Слейд не се развълнува от вестта. Следващият звук, който чу, потвърди подозренията му — една въздишка.
— Добре. Поради някаква причина ли пристига тук? — Не звучеше щастлив.
— Да. Линията сигурна ли е?
— Разбира се. Има ли причина за това? Случило ли се е нещо? Тя ли е била целта? Мислех, че всичко вече се е успокоило. Чувствам се длъжен да ти кажа, че тук не е толкова безопасно за нея. В Резервата има много повече отворени пространства, които са лесни за нарушаване, отколкото в Хоумленд.
— Тук има твърде много хора, които могат да я видят. Мисля, че е най-добре да я изпратя там — отдалечено е и по-лесно ще я предпазя от обществеността. Тя пристига, така че всичко е договорено. Искам да я настаня в отдалечено, но удобно място, което е силно защитено. Изпращам и трима лични офицери, за да я охраняват денонощно.
— Толкова ли е голяма опасността? — Гласът на Слейд се напрегна и тонът му се превърна в ръмжене. — Тя добре ли е? Да не би да е правен опит за покушение над живота й?
Изведнъж Джъстис се усмихна на очевидната загриженост на Слейд. Прехапа устни.
— Тя е в изключителна опасност. — Успя да запази хладния тон. — Иначе е добре, но е малко под напрежение. Изпращам я там за нейна сигурност, а също така и на заслужена почивка.