— Аз ще се погрижа за нея. Никой няма да я нарани. — Слейд изръмжа думите.
— Уверен съм, че всичко ще е наред. Трябва да приключвам. Пилотът ще ти съобщи по радиостанцията точното време на кацане.
— Ще се погрижа за всичко.
Гореща ярост струеше от Слейд, по кожата му изби пот. В офиса, в който се намираше, работеше климатик, но и той не можа да охлади реакцията на неговия гняв. Бе постъпил почтено, като напусна Хоумленд, за да избегне изкушението да търси Триша. На моменти бе жертвал разсъдъка си, за да се увери, че тя не е в опасност.
Сега я пращаха в Резервата заради заплаха. Фактът, че Джъстис бе толкова неясен относно причината, подбудила това му решение, го хвърли в мрачно настроение. Дали някой се опитваше да я нарани? Или я заплашваха по телефона? Може би имаше проникване в територията? Човекът, който ги беше предал, още не бе заловен. Ако той или тя, тръгнеха след Триша?
Слейд изръмжа и привлече вниманието на някои от хората в офиса. Тайгър повдигна любопитно вежда.
— Какъв е проблемът? Да не би работниците в хотела да са прекъснали друг водопровод?
— Не. — Той погледна към мъжа, който се трудеше над чертежите, изправи се и подаде на приятеля си сигнал с ръка.
— Трябва да проверя докъде са стигнали работите.
Тайгър скочи на крака.
— Идвам с теб. — Отдалечиха се на двадесетина метра от импровизирания офис, преди Тайгър да спре и да се взре в приятеля си. — Какво е станало?
— Беше Джъстис. Изпраща доктор Норбит тук. Била в опасност и иска да я скрие.
— По дяволите! Нима не разбира колко жестоко постъпва?
— Изглежда това не го вълнува. Не успях да му се противопоставя, тъй като има вероятност да ни подслушват.
— Вярно.
— Искам да я видя отново.
Котешките очи на Тайгър се разшириха.
— Не ти ли мина вече?
— Не. Мисля за нея през цялото време.
— Налага се да бъдеш силен. Обсъждахме го вече.
— Тя е в опасност, а аз се отдръпнах далече от нея. Очевидно планът ми не проработи.
— Докторката ще бъде застрашена, независимо къде се намираш ти. Тя работи за нас, някои я мразят дори само за това прегрешение. Ако е с един от нашите мъже, с теб, и се разчуе, заплахата ще нарасне. Ти постъпи правилно.
— Нима? — Тялото на Слейд се напрегна. — Защо, след като съм постъпил правилно, се чувствам толкова зле?
— Достатъчно страда. По-добре да не си с нея, отколкото да рискуваш да я убият поради факта, че е твоя жена.
Болка разкъса гърдите му.
— Ако се случи, аз съм свършен. Не мога да живея с тази вина.
— Ето, точно заради това, изборът ти е правилен. — Тайгър се размърда. — Работата е лекарство. А ние имаме достатъчно от него.
— Точно така. Работа.
— Ще се справиш. Не е необходимо да говориш с нея, когато пристигне.
— Не. — Знаеше, че е глупаво, но изпитваше нужда да я види. — Джъстис не обясни подробно защо е в опасност, но каза, че е под натиск. Ще спя по-добре, ако я видя с очите си. Няма да се успокоя, докато не се уверя, че е добре физически.
— Мазохист.
— Млъкни!
— Просто подчертавам, че ще бъде много болезнено да я видиш и да не си в състояние да я докоснеш. А ти ще поискаш да го сториш.
— Аз съм силен. Мога да се справя. — Тайгър му хвърли невярващ поглед. — Понякога се чудя защо сме приятели.
— Вече ти казах. Ти си мазохист. — И Тайгър се засмя.
Триша излезе от банята в офиса на Джъстис. Беше пооправила грима си и сега изглеждаше по-добре. Спря се, когато видя замисления поглед върху лицето му, докато я наблюдаваше.
— Реших за момента да не казвам на Слейд за бебето. Това е новина, която ти трябва да споделиш с него. Ще ти дам малко време.
Напрежението изведнъж се оттече от Триша.
— Благодаря.
— Не ми благодари все още. Ако не му кажеш в най-скоро време… — мъжът повдигна рамене — ще се наложи аз да го направя. Той отговаря за Резервата и трябва да знае колко е важно да те защитава. За да стане това, е необходимо да бъде запознат с опасностите. Смятам, че от начина, по който реагира, когато помисли, че те грози заплаха, го е грижа за теб много повече, отколкото предполагаш. Това е, което ме накара да променя решението си и да ви оставя двамата да се разберете, преди аз да се намеся.