Страх полази по гърба на младата жена, докато се взираше в очите на Слейд.
— Довери ми се, Триша. Никога няма да те предам — тихо й обеща Брас. — Знам какво правя. Дивата зона е най-безопасното място за теб. Никой няма да те нарани. Няма да позволя нещо да ти се случи.
— Триша. — Слейд поклати глава, като я наблюдаваше внимателно. — Повярвай ми. Кажи им да те настанят в моята къща. Аз ще се преместя в хотела.
Тя потисна трепета в сърцето си — можеше да остане в дома му, а той да се изнесе другаде.
— Брас — каза тя и обърна глава, откъсвайки поглед от Слейд, — знам, че правиш всичко за моята сигурност. Съгласна съм да предприемеш това, което е най-добро за мен. Решението е твое.
— Отиваме в Дивата зона — усмихна се той.
Слейд яростно изруга.
— Триша? Ела веднага тук! Трябва да поговорим, насаме.
Младата жена се напрегна, докато се обръщаше към него.
— Моля? От седмици знаеш къде съм и ако искаше да говорим можеше да се свържеш с мен. Предварително трябваше да ме уведомиш, че искаш да ми кажеш нещо, а не сега, когато вече е решено. — Завъртя се и тръгна към джипа.
Изведнъж чу ръмжене и успя да се обърна навреме, за да види как Брас бързо се раздвижи, когато Слейд се хвърли след нея. Приятелят й застана на пътя му и му се озъби. Слейд спря. И двамата бяха напрегнати, докато се взираха един в друг. Изглежда всеки момент щяха да се сбият.
— Брас? Наистина не се чувствам добре — побърза да каже Триша. Не искаше да види как мъжете си разменят юмруци. — Може ли да тръгваме? Благодаря за вашата загриженост, господин Слейд, но що се отнася до моята защита, имам пълно доверие в тримата си приятели.
— Значи така стоят нещата, а? — изсъска Слейд. — Добре. Има една празна къща в Дивата зона. Може да се настаните там. Веднага ще изпратя някой да ви донесе хранителни продукти. Тя е само с една спалня, но както изглежда и четимата нямате нищо против да споделяте едно и също легло. — Завъртя се на пети и закрачи към съседната сграда.
Докато го наблюдаваше как се отдалечава, младата жена се бореше със сълзите.
— Да не би току-що да ме нарече по заобиколен начин проститутка?
Муун се засмя и повдигна вежди.
— Де да беше истина. Ако можех да те имам гола в леглото си, нямаше да имам нищо против да те споделям с други мъже.
Тя се засмя, знаеше, че това е шега, той винаги можеше да я накара да се чувства по-добре.
— Продължавай да си мечтаеш. Ако наистина има само едно легло, вие, момчета, ще спите на пода.
Брас се отпусна и й се усмихна.
— Няма проблеми. Леглото е твое. Вие жените сте толкова изнежени, че никога няма да оцелеете на пода, докато ние мъжете нямаме нищо против да спим на твърда повърхност.
Харли се изсмя.
— Говори само за себе си. Аз обичам леглата, така че ще поема нощната смяна и ще спя в кревата, когато Триша не е в него.
— А аз съм добър в промъкването. — Муун отново повдигна вежди към младата жена и тя му се усмихна. — Ако ти стане студено, веднага ми кажи и ще те стопля на момента. Дори ще се държа прилично, само не ме карай да спя на пода.
— Ще наредя да донесат матраци — въздъхна комично Брас. — Кога успяхте да се размекнете толкова, момчета?
— Когато ни дадоха право на избор — отвърна Харли. — Хайде да изчезваме оттук, преди Слейд да се върне и да започне да ръмжи отново. Отговорността му за толкова много хора го е направила малко напрегнат. Не знам какво го боде по задника, но се надявам скоро да изпадне от там.
— Тръните определено са му добър приятел! — тихо добави Муун.
Триша се засмя. Обичаше тези момчета. Ако не бяха те, сигурно щеше да заплаче веднага след конфронтацията си със Слейд. Брас й помогна да се качи в джипа, след това седна на шофьорското място, а Муун и Харли се настаниха отзад. Той погледна към другия автомобил, в който ги чакаше мъж от Новите видове с багажа им.
— Знаеш ли за коя хижа говореше Слейд?
Непознатият кимна.
— Покажи ни пътя — нареди Брас, — ние ще те следваме.
Харли подаде на младата жена предпазния колан, тя го закопча и му се усмихна. Той й намигна.
— Винаги го слагай!
— Да, сър.
Триша се загледа в красивата местност, през която минаваха — богата зеленина, огромни дървета и редуващи се хълмове. Зад един дънер се мярна елен. Мястото беше толкова красиво, че успя да забрави за малко Слейд. Всичко й се струваше толкова трудно, но не искаше да плаче.