Харли последва Муун по стълбите. Младата жена чу как входната врата се отваря. Обърна се и погледна притеснено към Брас. Той бе отворил кобура на пистолета, закрепен към бедрото му. Приятелят й дръпна завесите и тя го чу как тихо прокле.
— Какво има? — попита шепнешком.
— Един от обитателите на Резервата е отвън. По дяволите! Какво прави той? Някой трябваше да ме предупреди, че са го заселили тук. Може би е доловил миризмата ти и сега идва да разузнае. Муун говори с него, а Харли наблюдава от долния етаж.
Любопитна, Триша стана от леглото и отиде зад Брас. Знаеше, че той я усеща. Мъжът протегна ръка назад и я сложи върху бедрото й, като я бутна зад гърба си. Лекарката се поколеба, но надникна над рамото му. Все още беше светло и лесно забеляза непознатия — гледката, която представляваше той, силно я разтърси.
— Той е…
— Шшт — тихо я прекъсна Брас, — може би ще долови това какво казваш. Тези Видове имат добри звукови възприятия. Чуват по-добре от повечето от нас.
Огромният мъж изглежда бе смесица от човешки и котешки гени и имаше красива червеникаворуса коса. Очите му бяха с издължена котешка форма, която се виждаше ясно и отдалеч. Тялото му бе мощно и мускулесто. Съществото бе полуоблечено. Имаше на себе си единствено прокъсани джинси. Ръцете и гърдите му бяха внушителни, все едно бе прекарал целия си живот, работейки тежък физически труд. Чертите на лицето му бяха повече животински, отколкото човешки, със странен нос и остри скули.
Муун стоеше на няколко метра от този Вид, който бе застинал в края на гората. Внезапно непознатият вдигна глава и особеният му поглед се спря точно върху Триша. Сякаш я беше усетил.
Когато отвори уста, тишината се разкъса от ужасен рев. За Триша това бе силен, разтърсващ звук, сто процента нечовешки. Тялото на мъжа се напрегна и той се втурна към къщата. Муун се изпречи на пътя му и протегна ръце, за да му попречи да приближи. Бързо му заговори нещо. Младата жена чуваше гласа му, но не долавяше онова, което му казваше. Действията на Муун не успяха да го спрат.
Триша с ужас видя как огромният мъж нападна приятеля й — просто протегна ръка, сграбчи го за гърлото и го хвърли настрани, сякаш бе парцалена кукла. Кучият син се движеше бързо, направо към къщата и скоро изчезна от погледа й.
Отдолу се чу зловещ рев, последван от нов вик. Нещо изтрещя силно, все едно дърво бе прекършено на две. Брас се обърна, сграбчи Триша през кръста и бързо я притисна в ъгъла. Застана пред нея, за да я предпази с тялото си. Обърна се към стълбището, вдигна пистолета и се прицели. Ужас обхвана младата жена, щом чу как непознатият заизкачва стълбите.
— Валиант, спри! — извика високо Брас. — Муун, Харли, останете долу. Аз го познавам.
— Довел си човек тук? — изсъска ужасното същество. — Човек! Джъстис ни обеща, че нито един от тях няма да стъпи в зоната. Тя е на моята територия. Само защото това си ти, ти давам една минута да я изведеш оттук, преди да съм я убил.
— Успокой се — тихо проговори Брас, сякаш се опитваше да укроти побъркания си приятел. — Тя е бременна, носи Нов вид. Сега е една от нас.
— Лъжеш! Ние не можем да имаме деца.
Триша се дръпна леко вляво, за да зърне страховития мъж, застанал до стълбите. Той бе висок поне метър и деветдесет, а косата му бе невероятна смесица от руси и червеникави кичури, дълга почти до раменете. Младата жена не можеше да не забележи колко красив и екзотичен изглеждаше този Вид.
Тялото му бе изградено от масивни мускули, а кожата му имаше приятен загар. Той сигурно бе най-огромният мъж от Новите видове, който някога бе виждала. Острите му зъби се показаха, когато устните му се разтвориха и той изръмжа към нея. Златистите му котешки очи се присвиха и ръмженето се засили. Младата лекарка сигурно щеше да припадне, ако не бе свикнала с яростните прояви и действия на Видовете. Забеляза, че пръстите му бяха свити като на животно, а ноктите му изглеждаха доста остри.
— Тя носи бебе от Новите видове — повтори Брас твърдо. — Това я прави една от нас. Джъстис я изпрати тук, защото вече не е в безопасност сред хората. Бременността й се пази в тайна. Всички ще съжаляваме, ако светът разбере истината. Човешките същества се страхуват от мисълта, че може да се обвържат с нас. Доведохме я тук, за да я защитим.
— Лъжа! — изсъска непознатият.
— Истина е — отвърна Брас. — Не смей да ме наричаш лъжец!
Дълбоко ръмжене се изтръгна от гърдите на Валиант.
— Мръдни. Искам да я подуша.