— Да не би случайно да съществува нова лаборатория за експерименти? Тя доброволно ли е участвала? Някой лекар е инжектирал сперма в нея?
— Не. — Брас се раздвижи бързо и застана между Валиант и Триша. — Всичко е по естествен път, свободно, по тяхно лично желание. За всички бе изненада, че тя забременя. Никой не смяташе, че е възможно.
Исполинът въздъхна.
— Можеш да се отместиш, няма да я нараня.
Брас се отдръпна встрани. Младата жена погледна към чудатия мъж. Той се вгледа в нея и вече не беше ядосан, по-скоро объркан. Въздъхна отново.
— Можеш да останеш. Но само ти. Не води никой от семейството си или от приятелите си. Ще ги изям за вечеря. — Погледът му се насочи към Брас. — Ще разпространя новината в Резервата, за да си сигурен, че никой друг няма да я безпокои.
— Ще ни помогнеш ли да я защитим? Моля те, оглеждай се за следи от човешки същества и направи всичко възможно те да не достигнат до нея.
Валиант се усмихна и оголи острите си зъби.
— Ще бъде фатално за всеки, достатъчно глупав да приближи насам.
Брас се отпусна, след като огромният мъж слезе по стълбите. Усмихна се малко пресилено на Триша. Секунда по-късно Муун и Харли изкачиха стълбите — Харли кървеше и придържаше мокър парцал към челото си, а дрехите на Муун бяха разкъсани.
— Никой не ме предупреди, че Валиант е тук. От всички нас той е най-жестокият и смъртоносен Вид. Ако знаех, щях първо да отида и да го предупредя. С всеки друг бихме могли да се справим, но той е… — Брас сви рамене — един страшен кучи син.
Триша се раздвижи и отиде до Харли.
— Наведи се и дай да прегледам тази рана. — Погледна към Муун. — Ти ранен ли си?
— Ще оживея. Поне сега знам как се чувстват футболистите, когато ги ритат и подхвърлят — отвърна той, обърна се и слезе по стълбите.
Харли се приведе леко и махна парцала. Лекарката погледна нараненото място и тихо изруга.
— Няма нужда от шевове, но трябва да я почистя и превържа.
— Мамка му! — Той се изчерви. — Имах предвид, по дяволите.
— Познай какво — засмя се младата жена, — аз бих се изразила по-цветисто, ако някой ме рани така. С какво те удари?
— Вратата — Погледът на Харли се спря на Брас. — Може би ще искаш да се обадиш и да поръчаш нова. Валиант я изтръгна от пантите и я хвърли по мен. Опитах да се отдръпна, но ъгълът й ме удари по челото. Масичката за кафе е в същото състояние. Но за това пък бих допълнил, че не трябва да сечем дърва, ако Триша иска да запалим довечера камината. Може просто да използваме треските от счупените предмети.
Брас въздъхна.
— Ще поръчам и медикаменти за първа помощ, така че док да те превърже, Харли. Имаш ли нещо против, Триша? Все още нямаме лекар в Резервата.
— Просто намери всичко, което ще ни е необходимо. Имаш ли нужда от списък?
— Не. — Брас не изглеждаше щастлив. — Сигурен съм, че ще успея да набавя нещата. Май сега ще сляза долу, за да огледам щетите, след което ще се обадя в главния офис и ще направя поръчка.
— Благодаря — усмихна му се тя. — За всичко.
— Хей! — простена Харли. — Мен ме удариха с вратата по главата. Къде са благодарностите за мен?
Младата им приятелка се засмя, посегна и стисна рамото му:
— Благодаря ти.
— Тя ме докосна.
Харли се изплези на Брас, за да го подразни, което накара Триша да се разсмее.
— Нямаш ли работа за вършене?
Те може и да се държаха като деца, но тя оценяваше игривия им характер.
— Заемам се — каза Брас и заслиза по стълбите, мърморейки си по целия път надолу.
Лекарката помогна на Харли да седне върху леглото.
— Какво каза той?
Младият мъж се засмя.
— Нещо от рода на това, че сигурно ще иде по дяволите, щом се обади и Слейд разбере, че веднага след пристигането ни, сме имали проблем.
Триша влезе в банята и грабна една хавлия. Върна се в спалнята и сложи мокър компрес върху челото на Харли. Брас не беше единственият, който се страхуваше от реакцията на Слейд, когато узнаеше, че са имали инцидент в къщата.
Глава 15
— Валиант?
Слейд бе толкова бесен, че виждаше всичко в червено. Застана пред оградата на къщата, в която живееше Валиант. Чу хлопване на врата във вътрешността и секунда по-късно полуголият Валиант небрежно излезе на верандата.