— Слейд. Защо си тук? Можеше да се обадиш, ако имаш нужда от нещо.
— Какво си направил? — Той бутна портата и влезе, готов за бой, ако другият се разгневеше, че нахълтва в двора му без разрешение. — Казаха ми, че не си наранил жената, но кълна се в Бога, ако го беше направил, щях да те убия. Ти я преследваше — изръмжа думите.
Валиант скръсти ръце пред гърдите си.
— Миришеше ми на човек. Тази хижа не бе достатъчно далеч, а аз бях много ядосан. Джъстис каза, че тук присъствието на хора е забранено.
— Е, ти премина през двама от нашите, за да стигнеш до нея, така че много добре знаеше, че тя би трябвало да е тук. Тази хижа не е в личната ти територия. Нямаш право да атакуваш нашите хора. — Валиант сви рамене, без да каже нищо. — Ще те убия, ако я доближиш отново — заплаши го Слейд с ръмжене. — Разбрахме ли се? Знам, че сте приятели с Тайгър, но дявол да го вземе, няма да ти позволя да причиниш болка на тази жена. Стой далеч от нея. Разбра ли? Да не е паднал и косъм от главата й!
— Няма да я доближавам. Вече го обсъдихме с Брас. Тя е една от нас, доколкото разбрах.
Слейд се втренчи в мъжа, смутен от думите му.
— Тя не е една от нас, но е добър приятел на Видовете. Работи за нас. Двамата с Джъстис й имаме пълно доверие.
— Да, но сега вече е една от нас, нали така? Аз я помирисах. Беше много смела, дори не се разкрещя, докато душех корема й.
— Ти какво? — избухна Слейд. — Бил си съвсем близо до нея? Докосна ли я? — Пристъпи напред.
Валиант изръмжа и се отпусна на пети.
— Спри или ще се сбием.
Слейд спря ядосан, тресеше се от ярост.
— Докосна ли я?
— Удържах на думата си, дадена пред Брас, и не я нараних. Когато той ми каза новината, исках да я подуша, защото не му повярвах. Двамата се съгласиха и ми позволиха да се доближа до нея. Не съм я нападал.
— Той ти позволи да я докоснеш?
Щеше да отиде до хижата и да срита задника на Брас. Валиант бе неуравновесен и всеки, който имаше поне малко мозък, не би трябвало да го допуска близо до Триша. Ако бе присъствал там, щеше да убие едрия Вид, дори само заради опита му.
— Не повярвах, че е бременна. Сега знам, че е така.
Шок разтресе Слейд.
— Какво?
Валиант бавно се изправи на пръсти.
— Бременна. Никой ли не ти е казал? Жената чака дете. Затова Брас я е довел тук да я скрие от хората.
Гняв струеше от Слейд, болка прониза гърдите му. Триша е бременна? Коленете му омекнаха, щеше да се свлече всеки момент. Сърцето му блъскаше лудо, ядът започна да се просмуква обратно в него. Тя е бременна! Заля го вълна от емоции, най-вече убийствени, че друг мъж бе докосвал нещо, което му принадлежеше. Фактът, че някой го бе сторил, почти го изпрати отвъд ръба на лудостта.
— Джъстис им наредил да я доведат тук, за да я предпази от нейните хора. Той мисли, че когато човеците разберат, че жената носи смесен Вид, ще се опитат да я наранят. Трябва да се съглася с него. Те са непостоянни и враждебни по разни глупави причини. Има нещо, което прави аромата на кожата й различен. Вероятно бебето в нея променя химията й.
— Бащата е от Новите видове? Сигурен ли си? — Слейд произнесе задавено думите, огорчението и гневът му растяха всяка секунда.
— Ароматът й е специфичен. Мирише различно — на човек и леко на нас — но достатъчно, за да съм сигурен. Подушвал съм бременни човешки жени — военните бяха упълномощили екип от тях да ни носят храната и продоволствията, докато ни криеха. Те знаеха, че няма да им навредим, като влизаха в територията ни. Няма нищо по-беззащитно от бременна жена. Познавам много добре аромата им, но тази мирише различно. Не можах да открия разликата, докато не притиснах носа си в кожата й. Когато месеците напреднат, ще се различава дори отдалеч.
Слейд изхвърча обратно през портата към джипа си. Гневът му беше безграничен. Някой трябваше да му каже, че Триша е изпратена в Резервата, защото носи бебе от Новите видове. Двигателят на автомобила изрева и мъжът натисна газта. Гумите изсвириха в знак на протест, но въобще не го бе грижа за шума. Сега нещата придобиваха много по-дълбок смисъл. Той бе убийствено бесен.
— Някой много бърза насам — предупреди Муун. — Това е един от нашите джипове.
Брас хвърли картите и се усмихна на Триша.
— Време е вече да докарат храната. — Той погледна часовника си. — Даже идват с половин час по-рано, отколкото казаха по телефона.