— По-бързо — простена тя.
Слейд ускори тласъците, забърза играта на пръстите си върху снопчето нерви между краката й, за да я синхронизира с ударите на бедрата си.
Триша изстена високо. Усещането за мъжа вътре в нея, докато той търкаше клитора й, стана невероятно силно. Стисна бедрата му, за да се задържи, докато той влизаше и излизаше в нея все по-бързо и все по-дълбоко.
Тя почти изкрещя, когато кулминацията настъпи и влагалищните мускули стиснаха здраво твърдата дебелина на ствола му. Заляха я вълни от удоволствие, щом членът му започна да набъбва вътре в нея. Той забави дълбоките, бурни тласъци и целият се напрегна. Ръката му освободи гърдите й и се уви около кръста й, за да я задържи върху скута му и тялото му потръпна под нея яростно, когато достигна кулминацията си.
— Триша! — изръмжа името й.
Замряха и двамата. Младата жена почувства горещината на спермата му, която се изливаше вътре в нея и я изпълваше с топлината на неговото освобождаване. Струваше си да се отдадат на една прекрасна минута, притиснати един до друг. Тялото й трепереше, докато хватката на ръцете му се затегна около кръста й, за да я закрепи още по-здраво върху скута си. Целуна я по върха на рамото. И двамата бяха задъхани.
— Липсваше ми — прошепна срещу кожата й. — Никога няма да те изоставя повече. Никога, Триша! Предпочитам да умра, отколкото да бъда далеч от теб. Кълна се, ще те защитавам с живота си, няма да се проваля отново. Разбрах колко много означаваш за мен.
Тя пусна бедрата му и хвана ръцете му, обвити около талията й. Част от нея се страхуваше да му повярва, но наистина искаше. Обичаше го. Понякога се налага да се рискува. Никога няма да разбера, ако не му дам още една възможност. Прехапа устни, преди да издиша шумно.
— Давам ти последен шанс. Мисля го наистина. Ако някога ме нараниш отново, няма да имаш подобен късмет. Изчезнеш ли, това ще е краят. Опитите ти ще бъдат загубена кауза.
Слейд се засмя.
— Няма. Просто ще остана там, където съм сега. През цялото време, между честия секс и подуването, ще бъда заключен в теб. Мога да те държа по този начин завинаги.
— От време на време трябва да ям.
Той се разсмя.
— Няма да те оставя да умреш от глад.
— Добре е да го знам.
— Ще се нуждаеш от твоята сила.
Слейд притискаше до себе си Триша, докато тялото й започна да се отпуска и той разбра, че се е унесла в сън. Подуването в основата на ствола му бе намаляло. Разхлаби хватката си около кръста й, внимателно я повдигна от скута си и я положи да легне настрани. Сините й очи срещнаха неговите и тя му се усмихна нежно.
Емоциите почти го задавиха, бе неспособен да проговори. Тя беше толкова красива и деликатна. Носеше неговото дете в утробата си. Този факт все още го смайваше и го правеше смирен. Беше му дала последен шанс. Даде му тялото си и бъдеще с нея. Устните му се извиха в усмивка и той прочисти гърлото си.
— Ще изключа лампата. Имаш нужда от много почивка, док. — Устните й се нацупиха раздразнено. — Извинявай, Триша — засмя се той. — Старите навици умират трудно. И в моя защита — не съм вече вътре в теб.
— Ще използваш името ми, докато си в леглото ми, освен ако не искаш да спиш на пода.
— Стига панаири. — Веселие и щастие се смесиха в душата на Слейд. Беше го приела обратно, прости му, макар да бе сигурен, че не заслужава. Съвсем бе объркал нещата. Край с добрите намерения, съжаляваше за избора си. — Гася светлината и ще спим.
Искаше да му каже нещо, но когато отвори устата, от нея излезе само прозявка. Слейд загаси лампата и посегна към жена си. Притегли пищното й тяло към своето, уви ръка около кръста й и се прилепи към гърба й. Той не можеше да се добере достатъчно близо до нея, не искаше да има дори милиметър пространство между телата им и тя охотно му позволи да се намести.
— Наистина ми липсваше — призна тихо до рамото й, където бе облегнал брадичката си и вдишваше аромата й. — Мислех си за теб, постоянно.
— И ти ми липсваше, не можех да те изхвърля от главата си. Намразих те, след като ме изостави.
Той трепна вътрешно от болезнените нотки в гласа й.
— Съжалявам, сладурче. Няма да се повтори. Кълна се, ти си моят живот. Взех глупаво решение, но това няма да се случи отново. Поумнях.
За един дълъг момент тя продължи да лежи мълчаливо в обятията му.
— Какво мислиш за бебето? — Несигурността в гласа й го бодна.
Той й бе причинил това, бе поставил под въпрос връзката им.