— Много съм щастлив.
— И аз, но ме е страх.
— Аз ще те защитавам. — В него припламна гняв при мисълта, че тя може да попадне в опасност. — Никой няма да те нарани. Който се опита, ще умре.
Малката й длан стисна ръката му, която я бе прегърнала през кръста, пръстите й се впиха в кожата му.
— Не ме е страх от това. Какво ще стане, ако нещо се обърка с бебето? Откакто го видях на ултразвука, знам, че го искам, Слейд. Има толкова много неща, които биха могли да се случат. Аз съм лекар. Известно ми е, че…
— Всичко ще бъде наред — прекъсна я той. — Това е нашето бебе, едно чудо, а животът беше твърде жесток към мен. Не искам да губя нито теб, нито детето ни. Съдбата трябва да ни даде шанс.
Нейното мълчание го притесняваше, но после тя въздъхна.
— Щастливи мисли?
Той разтри врата си.
— Да. Щастливи мисли, Триша. Ние сме заедно и това е най-важното.
Слейд усети кога тя потъна в сън. Дишането й се промени, а пръстите й охлабиха натиска върху кожата му. Придърпа я непоколебимо към тялото си, като внимаваше да не я смаже, но искаше да се увие около нея, колкото е възможно по-здраво. Жената в ръцете му означаваше за него живот… и смърт. Щеше да направи всичко възможно да бъде с нея и щеше да убие всеки, който се опиташе да застане между тях.
Глава 17
— Не — изръмжа Слейд. Очите му блестяха от гняв. — Аз ще остана да я пазя. Ти отивай да работиш на строителната площадка.
Брас му отвърна с негодувание:
— Няма да мога да се справя с всички тези хора.
Триша поклати глава към двамата мъже, които бяха готови отново да се сбият, и въздъхна.
— Момчета? Може ли повече да не си разменяте удари вътре в хола? Вече загубихме масичката за кафе. Сега се безпокоя за дивана, много е удобен.
— Откажи се — засмя се Харли. — Те така или иначе, ще продължат.
Отегчен, Муун скръсти ръце пред гърдите си. Кимна на младата жена.
— Искате ли пуканки? — Харли тръгна към кухнята. — Обичам да ям пуканки, докато гледам хубав бой.
— Аз ще си взема малко — изсумтя Муун.
— Стига! — Триша въздъхна. — Няма да има повече борба в хола! Но ако вие двамата сте решили да се биете докрай, направете го навън, в двора. Слейд? Чуваш ли ме? Брас? Хайде, момчета! Никакви удари повече вътре в хижата.
Погледът на Слейд се фокусира върху неговата половинка.
— Няма да те оставя. Кажи му да се заеме с проектите на Джъстис. Той може да се справи с хората и да ги накара да работят добре, също като мен. Те реагират положително на ръмжене и зъбене. Това ги мотивира да работят, за да се отърват по-бързо от нас.
Брас изруга.
— Аз нямам представа по какви проекти се работи. Когато ти казах, че можеш да останеш, имах предвид през деня да си вършиш работата, а през нощта да оставаш при Триша.
— Тя е моя! — изръмжа Слейд. — Искаш да ми кажеш кога мога да прекарвам времето си с нея ли? Дори не се опитвай! Нямаш думата, щом става въпрос за моята жена!
— Само ти споменах, че мога да се грижа за нея, докато си на работа. А ти имаш такава, спомняш ли си? Няма нужда да седим тук четиримата и да я пазим. В дивата зона тя е в безопасност. Валиант обеща да говори с другите и те също ще я защитават. Той ме увери, че няма да допуснат хора близо до нея.
Слейд не изглеждаше убеден.
— Налага ли се пак да ти показвам кой може да я защитава по-добре? Искаш ли отново да избърша пода с теб?
— Стига! — извика накрая Триша, изгубила търпение. Беше наясно, че не са нормални човеци, но техният доминиращ характер започваше да я дразни. Отправи предупредителен поглед към Слейд. — Спри да се биеш в гърдите и да заплашваш приятелите ми! — Следващият, който попадна под ударите й бе Брас. — А ти спри да го дразниш! — Въздъхна. Отново се обърна към Слейд, но с по-тих глас. — Ти имаш работа, която трябва да вършиш, а аз съм на сигурно място тук. Не мога да разбера, защо да не работиш през деня, а вечер да се връщаш при мен?
— Чудесно — изръмжа Слейд. — Избра своя приятел пред мен. — Ядосан се втурна към вратата.
— Слейд? Недей да разсъждаваш по този начин! — изстена Триша. — Не е така. Моля те, просто…
Когато стигна до вратата, той се обърна.
— Ще се видим довечера. — Изхвърча и трясна вратата.
Младата жена отиде до дивана, тръшна се на него и изруга тихо. Усети върху себе си погледите на три чифта очи и се взря във всеки един от тях.