— Напълно те разбирам. Все пак ще душа, докато пътуваме. Ако хвана миризмата им, ще се обадя по радиостанцията.
— Триша! — извика Брас.
Младата жена подскочи и почти се подхлъзна на мократа вана. Завъртя кранчетата на душа и спря водата. Някой отвори със замах вратата и тя се трясна в стената. Изненадана и гола, Триша ахна, когато Брас рязко дръпна завесата. Той протегна ръка и измъкна жената от ваната.
— Насам идват хора. — Пусна я и й набута дрехите в ръцете. — Бързо се обличай! — Без да й обръща внимание, Брас я избута в края на банята, за да погледне през малкия прозорец.
Триша се опита да пренебрегне факта, че стои мокра и гола в тясното помещение с него. Взе тениската и бързо я облече през главата. Материята залепна за влажната й кожа. Страхът я караше да мълчи и да не протестира срещу нашествието в личното й пространство. Изглежда мъжът не забелязваше, че е гола… освен нареждането му бързо да се облече.
— Какво става? — Нахлузи памучните шорти. — Защо има хора вътре в дивата зона? Сигурен ли си, че идват насам? Тук не е ли забранено за тях?
— Видях да приближават два пикапа с много мъже в тях.
Той скочи и сграбчи Триша за ръката. Докато я дърпаше към хола, тя успя да напъха тениската в шортите.
Муун и Харли бяха започнали да барикадират входната врата и изглеждаха много ядосани. Брас огледа за секунди стаята и повлече младата жена към камината. Той посегна, хвана металната решетка, която стоеше отпред и я избута настрани.
— Влизай вътре!
Тя се вторачи в черните опушени стени.
— Защо? Много е мръсно тук.
— Камината е изградена от камък и хоросан. Вкарай си задника вътре, веднага! Куршумите не могат да минат през стените й, това е най-доброто място, където ми идва на ум, да те скрия. Боя се, че вече е твърде късно да бягаме. Хората ще ни забележат и ще ни погнат с пикапите. Твоята защита и тази на бебето са приоритет за нас. Влез тук и се свий на кълбо!
Триша се наведе и се промъкна в тясното пространство. Не се почувства добре, но седна в пепелта и притисна плътно колене до гърдите си. Сведе чело и обгърна краката си. Не можеше да вдигне глава, без да се удари в комина — камината не бе достатъчно висока. С нарастващ страх наблюдаваше какво става около нея, тримата мъже се подготвяха за най-лошото.
Заедно с дивана, пред вратата бе избутан и кедров сандък. За по-голяма сигурност Муун прибави към тях и тежката маса. Харли пък изтича до кухненската маса, обърна я с плоскостта надолу. Счупи краката й със силните си ръце и с обутите си в ботуши крака. Вдигна тежката плътна дървесина и се завтече към прозореца, в близост до вратата. Постави я отпред пред стъклото, така че отгоре останаха само няколко сантиметра, откъдето проникваше слънчева светлина. Бутна отпред кушетката, за да държи плоскостта.
Брас се втурна в кухнята, изтръгна хладилника от нишата, в която бе поставен, и го избута към задната врата. Той блокира напълно целия отвор и се върна за печката.
— Газовите тръби — извика му Триша.
Брас замръзна и се взря в нея.
— Благодаря. Нямаше да се сетя. — Наведе се зад уреда за няколко секунди, изключи газта и прекъсна инсталацията, преди да издърпа печката далеч от стената. Избута я до хладилника.
— На горния етаж трябва да е по-безопасно — извика Муун. — Около него няма нищо достатъчно високо, по което да се изкачат до там. А и те не могат да скачат като котките и приматите.
— Нямам сигнал — изруга злобно Харли, стиснал в ръка клетъчния си телефон.
— В някои части на хижата се губи — информира го Брас. — Аз трябваше да обикалям доста, докато се намеря обхват. Опитай в подножието на стълбите, там като че ли е най-силен.
Нещо се счупи в кухнята. Триша видя как Брас разби плота и използва цялата си мощ, за да отчупи част от него и да покрие един от прозорците в помещението. Обърна се, огледа стаята за секунда и бързо се върна в хола.
— Вземи си спортния сак — нареди той на Муун. — Качи се на горния етаж и неутрализирай колко може повече от тях. Упълномощен си да използваш смъртоносна сила. Това е мое право и аз го използвам.
Муун кимна мрачно, обърна глава и се взря в Триша.
— Трябва ли да я взема горе с мен?
— Не. Тук е на по-безопасно място, защитена от заблудени куршуми. А ти ще попаднеш под масиран огън, когато нападнеш терористите. — Брас насочи вниманието си към жената и задържа погледа й. — Без значение какво ще се случи, не мърдай задника си оттук! Разбра ли ме? Ако някой от нас пострада и има нужда от лекар, да не си посмяла да излезеш! Мисли за бебето!