Не му се искаше да вярва, че е така. Нищо не изоставяше с лека ръка и това важеше и за шепата късчета от разрушената му душа.
Той изправи
госпожица Гуднайт отново на крака. Когато я сваляше на пода, тялото ù се плъзна по неговото като дъждовна капка по скала.
Рансъм знаеше, че ще съжалява за думите, които се канеше да произнесе. Защото така беше правилно да постъпи, но ако имаше нещо, което беше научил в живота си, то беше, че всеки път, когато постъпваше правилно, си плащаше за това.
– Една нощ. Можете да останете една нощ.
Ама че глупак беше да си губи времето в спорове за законността на книжата. Замъкът щеше да свърши работата и сам да я склони. Една нощ в замъка „Призрак“ и тя щеше да побегне по-бързо, отколкото краката я държат.
На госпожица Изолда Гуднайт ù предстоеше една Наистина Ужасна Нощ.
Можете да останете една нощ.
На Изи ù идеше да извика от радост, но се въздържа.
Вместо това отстъпи назад и приглади полите и косата си. Страните ù горяха, но поне той нямаше как да разбере.
– Само една нощ – рече херцогът. – Съгласявам се на толкова, защото очаквам, че една нощ на това място ще ви бъде достатъчна.
Това беше малка победа, но все бе начало.
– Хайде, елате с мен. Ще ви покажа стаята. Икономът ми ще ви донесе нещата по-късно.
Изи го последва извън залата и нагоре по спираловидното стълбище. Близостта на шахтата я накара да потръпне. Паднеше ли мракът, каменните стълбища и коридорите навярно заприличваха на гробница.
– Естествено, вие бихте желали най-хубавата стая. Нали замъкът вече е ваш.
Излязоха пред дълъг коридор. Тежки крачки го отведоха до средата му. Рансъм не броеше на глас, но Изи усети, че пресмята разстоянията наум. Съвършеното му познаване на замъка беше изумително.
Най-сетне спря, после рязко се обърна настрани.
– Пристигнахме. Предполагам, че тази стая е тъкмо за вас.
Изи надникна и с изненада откри, че стаята е богато обзаведена. Масивно легло с махагонови колони, които стигаха почти до тавана, заемаше едната половина. То бе поставено върху издигната платформа. От всички страни висяха кадифени и тъкани драперии. Другите мебели не бяха много – кресло с изтърбушена седалка, няколко захвърлени пътни сандъка и тоалетна масичка, покрита с два пръста прах. Галерия от сводести готически прозорци опасваше отсрещната стена, но стъклата на почти всички бяха изпочупени.
– О – рече Изи, поглъщайки окаяното състояние на стаята, – мили боже!
– Хубавичко я огледайте – рече той иронично. – Вижте пълния блясък на „вашето“ наследство. До моето пристигане тук преди няколко месеца замъкът дълги години е бил необитаем. Ограбили са го напълно. Останали са две-три обзаведени стаи и във всичките цари разруха.
– Ако това е истина, радвам се, че и толкова е оцеляло. – Изи влезе в стаята. Килим на фигури застилаше пода. Протрит, но щом бе изкарал толкова дълго, значи е бил добре изтъкан. – Само вижте леглото!
– Широко е осем стъпки. Стига да побере един херцог и половин дузина жени. Човек се разтъжава по средните векове.
– Не е било предназначено за спане – рече му тя. – Поне не за... това. Тук са били господарските покои. От тези легла средновековните владетели са управлявали делата си, както кралете от троновете си. Затова е издигнато на платформа и е направено с тези внушителни размери.
– Изумително.
– Баща ми беше вещ по тези въпроси. – Изи доближи леглото и огледа драпериите. Направи гримаса. – Платовете са станали гощавка на молците. Срамота.
– Да. А плъховете са превзели матрака.
Плъхове? Изи отскочи назад. Закри лицето си и надникна между пръстите си към леглото, обгърнато с парцаливите драперии. Да, матракът е бил изтърбушен – сламата и конските косми бяха раздърпани и приличаха на...
О, божичко, това май бяха гнезда!
Ако се вгледаше, можеше да се закълне, че прогнилата слама се движи.
Тя изрече с мъка:
– Снежинка ще се зарадва. И добре ще си хапне. – Далечно стенание я сепна. – Какъв е този шум?
– Сигурно някой от призраците – сви рамене Рансъм.
– Призраци?
– Това е крайграничен замък, госпожице Гуднайт. Ако действително знаете нещо за замъците, би трябвало да ви е ясно какво означава това.
– Да.
Първоначално замъкът „Призрак“ бил построен за потушаването на шотландските бунтове. А това означаваше, че заловените бунтовници били държани тук, но не като гости. Кой знае колко хора през вековете са били заточавани в замъка, дори измъчвани и убивани. От предците на херцога.
– Аз не вярвам в призраци – рече тя.