Той плъзна леко ръка по гърба ù, отметна настрани сплетените ù коси и докосна голата ù шия.
Изведнъж в жилите ù се разля прекрасна и опиваща мощ.
– Що за мъж няма да изпита такава жена? – Той я погали по тила. – Не вярвам, че никой не е опитал.
– Нали знаете как е – рече тя ведро. – Навярно е заради изумителната ми красота. Отблъсква ги. – Той, естествено, нямаше как да пропусне шеговития ù тон. Но и дори да приемеше думите ù сериозно... На кого би навредило това? – Мъжете се плашат от нея.
Той погали с палец устните ù.
– Аз не се плаша.
Изведнъж дързостта ù изчезна.
– Мили боже, кое време стана! Ако утре искам да приведа в ред стаята, трябва вече да се връщам в...
Капчица разтопен восък се търкулна и я изгори по ръката. Изи изтърва свещта. Пламъкът угасна още преди да е паднала на пода.
В миг кулата потъна в мрак.
Сърцето ù затуптя бързо. О, по дяволите! И то точно когато изравни сили с него. Дотук беше с жената в неговите очи. Дотук беше с неговата прелъстителка. Той би ù се изсмял, ако знаеше как се чувства. Как можеше това малко момиченце да поиска някой замък? Тя беше глупачка, която припадаше в дъжда, пищеше, като види прилепи, и трепереше безпомощно в тъмното.
Може би херцогът нямаше да забележи треперенето ù.
Ръцете му се спуснаха към раменете ù.
– Вие треперите.
По дяволите, по дяволите, по дяволите!
– Добре съм. Изтървах свещта, това е всичко. Ще бъдете ли така добър да... – Тя преглътна мъчително. – Да ме отведете обратно до стаята ми?
– Мисля, че не.
О, боже! Сърцето ù падна в петите. Той щеше да я зареже тук. Сама. В тази тясна стаичка, на края на тридесет и четирите стъпала, в злочестата и неспокойна черна нощ. Тъкмо да ù е за урок.
Ала той не я остави. Просто я взе в прегръдките си.
Притисна я до себе си.
Изи не знаеше как да се съпротивлява. Тези силни ръце... те бяха единствената ù опора в шеметната тъмнина. Всичко стана тъй внезапно, че ù се зави свят, уплаши се.
И изведнъж...
Той я целуна.
Глава 6
Рансъм я целуна.
Обви лицето ù с ръцете си, за да не мърда, и притисна устни в нейните. Без прелюдия, без финес. Просто един силен, напорист натиск на устните му върху нейните.
Тази жена трябваше да проумее някои неща, а на него му дойде до гуша да ù обяснява с думи.
Момичето беше тъй дяволски невинно. Беше отраснало с приказки за рицари и романтични любови. Нямаше представа колко опасен може да бъде мъж като Рансъм.
Много добре. Нищо не му струваше да ù покаже. Тази единствена нежелана целувка трябваше да я прати тичешком в стаята ù, а на сутринта и далеч от замъка.
– Така – рече той, като се отдръпна. – Изглежда, ме взимате за човек, благоприличен по природа. Дано това да ви изясни нещата.
Той я пусна и се отдръпна, за да може тя да побегне.
Но вместо това Изи стисна ризата му в юмруци и се вкопчи здраво в него.
– Целунете ме отново.
За миг той изгуби дар слово. Нищо не разбираше.
– Целунете ме пак – прошепна тя. – Бързо. Но този път както трябва.
– Какви ги говорите, за бога?
– Това беше първата ми целувка. Знаете ли откога мечтая за първата си целувка?
Рансъм не знаеше. И пет пари не даваше.
– Цял живот! – И тя заблъска с юмруци гърдите му, за да подчертае думите си. – И тъй, помогнете ми, Ваша милост. Аз няма да ви позволя да я опропастите!
– Вие не разбирате. Целта на това малко упражнение беше да унищожа романтичните ви фантазии.
– Не аз, вие не разбирате. – Тя се приближи, като продължаваше да го стиска здраво. – Винаги съм се старала да извличам полза от обстоятелствата, които животът ми сервира. Като дете мечтаех да си имам коте. Вместо него получих невестулка. Не беше животинчето, което исках, но пак се постарах да обичам Снежинка.
Той отстъпи назад.
Тя пристъпи напред.
– След смъртта на баща ми отчаяно търсех място, което да назова свой дом. И най-скромната къщурка щеше да свърши работа. Вместо това наследих обитаван от духове замък, в който гъмжи от плъхове и прилепи, насред Нищото, Нортъмбърланд. Не е къщата, която исках, но аз съм решена да го превърна в дом.
Тя завря лицето си в неговото. Той усети дъха ù по врата си. Нежни, парещи струйки.
– Откакто пораснах – прошепна тя, – мечтая за първата си целувка. В себе си знаех, че ще бъде романтична, нежна и от нея колената ми сладко ще омекнат.
– Е, сега знаете, че сте се заблудили. На тази възраст вече трябва да сте свикнали с разочарованията.