– Да остана? Като компаньонка на Изи Гуднайт?! – Госпожица Пелъм стисна ръката ù тъй силно, че Изи я заболя. – Но аз с радост ще ви помогна за всичко!
На Изи вече ù ставаше ясно, че госпожица Пелъм е от младите дами, които много обичат да помагат. Дори когато хората не се нуждаят от помощта ù.
– Ще ви бъда благодарна, госпожице Пелъм.
– Сигурна съм, че татко ще ме пусне. Какво отлично решение за всички страни!
– Трябва да благодарим на херцога. Предложението беше негово. – Той нямаше как да я види, но при все това Изи погледна намусената му физиономия с предизвикателна усмивка. – Не е ли находчив?
Глава 8
Всичко беше решено само за няколко минути. Госпожица Пелъм преливаше от радост в очакване. Дънкан предложи да я придружи до дома ù, за да ù помогне да пренесе вещите си.
– Ето на` – плесна с ръце Изи, щом двамата потеглиха. Обърна се към херцога. – Уредихме всичко. Докато те се върнат, двамата с вас можем да се заловим за работа.
– Какво, по дяволите, беше това? – попита херцогът.
– За кое говорите?
– За вас. За поведението ви веднага след пристигането на госпожица Пелъм. Сякаш се превърнахте в друг човек. – Той повтори момичешкия ù говор. – „О, да, госпожице Пелъм.“ „Ще ви бъда много благодарна, госпожице Пелъм.“
Изи въздъхна.
– Няма защо да се тревожите.
– Не се тревожа. Завиждам ù. Защо с нея сте отстъпчивата госпожица Гуднайт, а с мен – вещицата с невестулка?
– Защото тя е моранглианка.
– Каква?
– Моранглианка. Действието в приказките на баща ми се развива в измислена страна на име Моранглия. Най-верните му почитатели наричат себе си моранглианци. Имат клубове, организират си събирания, разменят си писма. И очакват да видят невинно ококорената Изи Гуднайт. Не искам да ги разочаровам, това е.
Той потупа с пръсти по гърба на стола.
– Тъй значи. Ако прочета приказките на баща ви, ще бъдете покорна и мила с мен?
– Не!
Тя никога нямаше да бъде мила и покорна с него и никога нямаше да му позволи да прочете „Приказките за лека нощ“. И дума да не става. Изключено.
– А и дори да прочетете приказките на баща ми, не вярвам да ви харесат. За тях човек трябва да притежава известно количество...
– Лековерие? – подсказа ù той. – Неопитност? Преднамерена глупост?
– Сърце. Човек трябва да има сърце за тях.
– В такъв случай сте права. Не са за мен. Със сигурност никога няма да се нарека мордранглиец.
– Моранглианец.
– Ха – рече той видимо ядосан. – Има ли значение?
– Няма. Не и за вас. – Тя отиде до масата. – А и бездруго нямаме време да си четем приказки. Не и с всичките тези писма.
Тя огледа купчината писма и пратки, като се чудеше откъде е най-добре да започне.
– Изглежда, че са в хронологичен ред. По-старите писма са пред мен, а по-новите се разстилат към далечния край на масата. Със старите или с новите искате да започнем?
– Със старите – рече той без колебание. – Ако искам да разбера какво става, трябва да започна от началото.
Изчитането на всички писма вероятно щеше да отнеме седмици, но Изи не се оплакваше. Повече работа, значи, повече пари за фонда „ремонт на замъка“. Пък и ако трябваше да си признае, колкото и трудно да се живееше с херцога, тя не бързаше да остане сама на това място. Не и преди едно хубаво почистване. Може би дори екзорсизъм.
– Много добре. Ще започна оттук. Докато чета, ще разделяме писмата на две купчини: важни, които може отново да прегледаме по-късно, и маловажни. Одобрявате ли плана?
– Да. – Той се изтегна с цялата си дължина на дивана. Диванът беше доста голям, но и херцогът бе доста голям мъж. Магнус се сви на кълбо до него.
– Нима, докато аз чета, вие ще се изтягате там? Като матрона на шезлонг.
– Не. Ще се изтягам тук като херцог, който си почива в собствения си замък.
Ха! Нека се изтяга, докато все още може. Замъкът нямаше да бъде негов още много.
Изи взе един нож, разчупи печата и отвори първото писмо – най-дебелото, което успя да напипа.
Изглежда, беше улучила. Отвътре се показаха дълги редове и списък с числа.
– Това ми се струва обещаващо – рече тя.
– Тогава не ме карайте да чакам, Гуднайт. Четете.
– „На вашето внимание, Ваша милост – подхвана тя. – С прискърбие научихме новината за вашето скорошно раняване. Моля, приемете пожеланията ни за бързо оздравяване. По ваше искане ще препращаме всички писма, свързани с имотите ви, към земите ви в Нортъмбърланд и замъка „Призрак“ до ново разпореждане. Прилагаме списък на баланса по всички сметки и плащания за имотите ви през изминалите...“