– Да се качим горе.
Госпожица Пелъм я последва неохотно.
– Едва ли има нещо тук. Стълбището е тясно. Засега по-добре да се въздържаме от оглеждането на всяко ъгълче, иначе никога няма да приключим с разузнаването на замъка. Днес ще обходим основните кули и до следобеда ще успеем да сведем възможностите до две-три.
Тридесет и две, тридесет и три...
– Тази ще бъде – рече Изи, щом влезе в стаичката. – Това е стаята, която си избирам.
На дневната светлина тя бе дори по-пленителна. Сводестият таван се издигаше в остър връх нагоре и през единствения прозорец проникваше сноп слънчева светлина.
Изи отиде при прозореца и сърцето ù затуптя по-бързо. Отдолу се простираше прелестната гледка на зелените хълмове и стените на замъка. О, по стените дори имаше бръшлян и в него пойните птички бяха свили гнездата си.
– Тази ли? – попита госпожица Пелъм, сякаш чарът на стаичката оставаше скрит за очите ù. – Ужасно непрактична е с всичките тези стълби. Ще има и силно течение, сигурна съм. А даже няма камина.
– Щом няма камина, значи, няма да чистим комина. – Щом няма камина, няма и прилепи. – Сега е лято. Няколко одеяла ще ми стигнат. – Изи обиколи стаята. – Тази стая трябва да е моя.
– Нали наистина вие сте малката Изи Гуднайт? – Госпожица Пелъм се усмихна широко. – О! Да изрисуваме ли тавана със сребърни луни и златни звездички?
Момичето говореше за спалнята на Изи от „Приказките за лека нощ“, която имаше лилава покривка на леглото, а на тавана беше нарисувано звездно небе. Стаята бе напълно измислена.
– Няма нужда. Нощем ще виждам истинските звезди.
Не ù се щеше тук да се чувства като малко момиченце. В тази стая тя беше жена. Прелъстителка. Тук беше получила първата си истинска целувка.
Целувка от лукав, непоносим херцог, който я бе целунал само по принуда. Но дори така целувката си беше целувка и тя все още я усещаше по ъгълчетата на издраните си от брадата му устни.
– В крайна сметка на долния етаж ще трябва да приготвим истински, удобен апартамент с дневна и стаи за прислужницата ви. Но за начало тази стая ще свърши работа.
– Радвам се, че ви харесва.
– Да ми харесва? – Тя хвана Изи под ръка и я стисна здраво. – Толкова съм щастлива, че ми иде да се разпищя!
Моля ви, моля ви, недейте.
– Чака ни тежка работа днес – рече госпожица Пелъм. – Но довечера ще си имаме истинска спалня. Ще ви сплета плитки, а после и вие на мен. Ще се мушнем под завивките и ще си разказваме приказки до безбожно късни часове. Ох, колко хубаво ще бъде!
И наистина беше хубаво... за час-два.
Ала накрая нощта заприлича на всяка друга нощ в живота на Изи.
Тя отново се събуди в мрака с разтуптяно от ужас сърце и с издрано гърло.
От всички страни я връхлетяха странни шумове.
Нали не съм сама – рече си тя, като се мъчеше да овладее дишането си. – Госпожица Пелъм е с мен.
Но щеше да ù олекне много повече, ако и госпожица Пелъм беше будна. Изи започна да се мята насам-натам в леглото, та дано шаването ù да разбуди компаньонкaта ù.
Госпожица Пелъм обаче не помръдваше и тя пристъпи към по-директни методи. Сложи ръка на рамото на младото момиче и го разтърси рязко.
Нищо.
– Госпожице Пелъм. Госпожице Пелъм, съжалявам, че ви смущавам. Събудете се, моля ви.
Дъщерята на викария изхърка веднъж. Силно.
Но не се събуди.
Мили боже! Точно преди да си легнат, тя бе заявила, че не се бои от призраци. Че добрият християнин няма причини да не спи като къпан. И хич не се бе шегувала с последното. Жената спеше като пън.
А това в този час се стори на Изи крайно несправедливо. Та нима тя не е била добра християнка през целия си живот? Вярно – не ходеше на църква тъй често, колкото трябваше, но не беше и езичник.
Макар че, честно казано, през последните двадесет и четири часа безсрамно бе целунала херцога и дълго време бе разсъждавала върху понятието за... великолепие.
Далечен вой я разтърси из основи.
Това беше. Ставаше. Този звук определено не беше плод на въображението ù.
Изи разтърси рамото на госпожица Пелъм.
– Госпожице Пелъм. Госпожице Пелъм, събудете се.
– Какво има, госпожице Гуднайт? – Младата жена се обърна лениво с разрошена от съня коса. Изи изпита известно чувство на удовлетворение да види госпожица Пелъм с разчорлена коса.
Тогава стенанието отново започна и тя изгуби интерес към прическите.
– Чухте ли това? – попита Изи.
– Сигурна съм, че няма нищо.
– Много е силно това нищо. Шшт. Ето пак.
Госпожица Пелъм се заслуша навъсено.
– Да, чух го.
Слава богу! Не съм полудяла.