А и по всичко личеше, че той не е готов да проумее разказа.
– Сигурен ли сте, че сте добре?
– Винаги е така. – Той се подпря с една ръка на рамото ù. – Дори след като болката отмине, час-два умът ми остава замъглен. Все едно съм пиян.
Тя се усмихна на тежестта върху рамото си. Най-сетне приемаше нищожна помощ от нея, без да го насилва и подканя.
– Поне сте дружелюбен в пиянството си – отвърна. – Да не го забравяме. Всъщност така ми харесвате повече.
– А вие ми харесвате твърде много. – Завалените му, неясни думи едва се чуха.
Бяха крайно нелепи, за да им повярва.
Вие ми харесвате твърде много.
Бузите на Изи пламнаха. Сигурно не го мисли. Той не беше на себе си. Това бе обяснението.
– Наистина трябва да си починете. Позволете ми да ви отведа до залата, за да си легнете. – Тя понечи да провеси ръката му през раменете си като кобилица.
Той се обърна към нея. Вместо да провеси ръка през раменете, той я плъзна по гърба ù.
– Поне ме целунете за лека нощ.
Божичко! Той наистина се държеше като пиян. Сигурно на сутринта дори няма да си спомня за срещата им.
В такъв случай... Защо не?
Тя се повдигна на пръсти и го целуна по брадясалата буза.
– Лека нощ, Рансъм.
– Не, не. – Той я притегли към себе си и двамата се залюляха напред-назад. – Не така. Изолда Офелия Гуднайт, целуни ме. С всичката страст в душата си.
– Аз... – Смутена, тя преглътна с мъка. – Но аз дори не знам как.
Устните му се огънаха в безсрамна усмивка.
– Използвайте въображението си.
Ето това беше поканата, която цял живот жадуваше да чуе.
Изи притисна нежно устните си в неговите. Той остана неподвижен, остави я тя да го целуне. Тя сключи ръце на врата му, приближи се. Зацелува го, без да бърза... първо по горната, а сетне по долната устна. Съвсем лекичко, нежно. Отново и отново.
Целувките ù бяха признание. Носеха вкуса на всичко, което таеше в себе си. Всичко, което можеше да даде на един мъж, стига той да притежаваше смелостта да го приеме. Целувка след целувка, тя оголваше душата си.
Това са нежните ми ласки.
Това е търпението ми.
Това е отзивчивостта ми.
А ето и нежното ми, туптящо сърце.
Той прошепна името ù и неподправеното чувство в гласа му разтвори сърцето ù. Вкопчи ръце в халата на кръста ù. Сякаш се нуждаеше от нея. Не само за да не падне, а за да продължи да съществува.
– Изи!
Леки стъпки отекнаха в далечния край на коридора.
– Госпожице Гуднайт? – беше госпожица Пелъм.
Изи се отдръпна. Той опря чело в нейното. Това беше лудост.
– Трябва да тръгвам – прошепна тя.
Не можеше да ги сварят прегърнати. Щеше да се наложи да се обясняват надълго и широко и щяха да изпаднат в неловко положение.
– Госпожице Гуднайт, тук ли сте? – Госпожица Пелъм приближаваше.
– Ваша милост. Трябва да вървя.
Той я стисна здраво и тя не можа да помръдне. Рансъм още дишаше учестено.
А сетне изведнъж повдигна глава. Невиждащите му очи сякаш се присвиха.
Внезапно бе дошъл на себе си. Ненадейна светкавица го бе озарила с проникновението кой е, тя коя е и защо не бива да я държи в прегръдките си.
С познатата ù грубост той я пусна.
– Вървете си.
4 Известни хиподруми в Англия. – Бел. пр.
Глава 11
Тази нощ Рансъм сънува черна коса и сочни, червени устни. И огнен плам. Напрегнат, влажен плам над него, под него.
Да.
Не.
Не, не, не. Излизаше от съня.
Не се буди, рече той на съзнанието си. Не докрай. Още не.
Завъртя се на една страна. Без да отваря очи, разкопча бричовете си и уви ръка около стегнатия си клин. Вече рядко му се приискваше да се докосва въпреки дългите месеци, изкарани без жена.
Може би този път облекчението нямаше да му се изплъзне.
Той задвижи ръката си нагоре, после надолу. Най-напред бавно. Сетне по-бързо.
В просъницата му това беше нейната ръка. Сетне устата ù. А сетне прелестните, влажни, стегнати...
– Знаменито!
Рансъм скочи напълно разбуден. Мътните го взели. Познаваше този дрезгав глас.
– Гуднайт?
– Good morning.5 – Гласът ù звучеше отнесено.
По дяволите, какво търсеше тя тук в този час? Дано не го беше гледала с любопитството на ученичка, докато той лъскаше ли, лъскаше. Не беше точно засрамен, но и не гореше от желание да се обяснява.
– Не исках да ви събудя. Просто семейната ви история е знаменита.
Той чу разгръщането на страница.
Чела е книга. Не е гледала.