Той повдигна вежди в мълчаливо неодобрение.
На Изи не ù се щеше да се показва дребнава, не ù се щеше и да нарушава обещанието, дадено на Рансъм да не разказва на Дънкан за главоболието му онази нощ. Нито да повдига въпрос за писмото, което беше смачкал на топка и запратил в огъня.
– Просто се тревожа, това е. Херцогът тъй се... – Инати. Страда. И ме влудява с хубостта си. – Гневи. На света, но най-много на мен. Решен е да тълкува всичко във възможно най-лошата светлина и мисля, че това не се дължи само на раняването му. Щеше ми се да мога да разбера.
Дънкан спря да търка шала, за да свали от огъня пищящия чайник.
– Госпожице Гуднайт, не е редно прислужник да разказва истории за своя господар.
Изи кимна. Беше разочарована, но не искаше да го притиска повече. В края на краищата човекът спасяваше най-хубавия ù шал.
– Но – продължи среброкосият мъж, – като знам, че вие сте госпожица Изи Гуднайт и тъй много обичате приказките, може би ще мога да ви разкажа една за... съвсем друг човек.
– О, да. – Изи се изпъна на стола, като се мъчеше да скрие вълнението си. – Измислен мъж. Някой, който няма нищо общо с Ротбъри. Много бих искала да чуя тази история.
Икономът хвърли предпазлив поглед наоколо.
– Няма да кажа на никого, кълна се – прошепна младата жена. – Ето, дори ще подхвана историята. Живеел нявга млад благородник на име... Брансъм Фейн, херцог на Мотфеъри.
– Мотфеъри?
Тя сви рамене.
– Имате ли по-добро предложение?
Той остави чайника върху печката.
– Той не бива никога да научава за това.
– Разбира се. Как би могъл? Човекът, за когото говорим, не съществува. Но това е разказ за трагичното му минало. Когато бил малко момче, несъществуващият херцог на Мотфеъри...
– Често оставал сам. Майка му починала при раждането му.
Тя кимна. Това го бе научила от самия Рансъм.
– А баща му все едно погинал същия ден. Старият херцог се затворил далеч от света да скърби и се отнасял със сина си много хладно. Щом този Брансъм пораснал достатъчно, той започнал честичко да търси... компания. – Лицето на иконома се сгърчи, докато търсеше думи. – Женска компания.
– Искате да кажете, че повел разгулен живот.
– Съвсем разпуснат даже. Мили боже! Превърнал разврата в индустрия.
Изи повярва. Беше видяла сметките.
– Но когато навършил тридесет, най-сетне решил да изпълни главното задължение, което повличала след себе си титлата му. А това, естествено, било да даде живот на следващия херцог на...
– Мотфеъри – притече му се Изи на помощ.
– Да. – Дънкан се покашля. – Той избрал най-задиряната дебютантка онзи сезон в Лондон и дал гласност на намеренията си да я ухажва. Скоро след това двамата се сгодили.
Изи зяпна от почуда.
– Рансъм се сгодил?
Сега разбра защо се бе уплашил тази сутрин от глупавото ù подхвърляне на думата „брак“.
– Не. – Дънкан я стрелна със строг поглед. – Брансъм се сгодил. Херцогът, който не съществува. Сгодил се за млада жена, лейди Еми... – По лицето му мина тревога. – Лейди Шемили.
– Лейди Шемили? – Изи се усмихна на себе си. Дънкан влизаше вече в тона ù.
– Да. Лейди Шемили Ливърпейл. Дъщеря на граф. – Икономът се върна към работата си. Развинти малко шишенце, от което се размириса силно на лимон. – Когато годежът бил обявен, прислужниците на херцога, които отдавна се измъчвали, не могли да се нарадват. Някои от тях служили на семейството тридесет години без херцогиня. И нямали търпение в къщата да влезе новата господарка.
– В това число и неговият верен и благороден прислужник? – попита Изи. – Който се подвизавал под името... Динкинс?
– Най-вече верният му и благороден лакей. Динкинс нямал търпение разгулните дири по дрехите на херцога да намалеят. Дяволски трудно излизат тези дири.
– Представям си. – Изи се почуди що ли за жена е успяла да накара херцога да обърне гръб на покварата. – Тази лейди Шемили Ливърпейл... Опишете ми я.
– Тя притежавала всички качества на пожънала успех дебютантка. Красива, образована, от сой. И млада. Само на деветнадесет години.
Изи потисна тъжната си въздишка. Разбира се. Разбира се, че лейди Шемили е била прекрасна.
– И какво станало? – попита тя.
Дънкан се поколеба.
– В тази напълно измислена приказка, която съчинявате, за да ме развлечете, защото знаете колко много обичам приказки за злочеста любов.
– Всичко било подготвено. Сватбата, меденият месец, богато обзаведеният апартамент за новата херцогиня. И тогава, по-малко от две седмици преди деня на сватбата, бъдещата невеста изчезнала.