Вече пораснах, както навярно и вие. Тази година баща ми ме сгоди за кандидат, когото не желая. Макар да не е жесток и зъл човек, той е безчувствен и студен. Сигурна съм, че не ме обича и никога не ще ме заобича. Той иска да ме притежава и се зае да постигне целта си с по-малко чувство и уважение, отколкото демонстрира купувачът на коне. Мисълта да заживея с него ме ужасява.
Това ще ви прозвучи съвсем познато. Не съм ли и аз като Кресида в тридесет и пета глава, когато баща ù я сгодява за онзи ужасен лорд Даркскъл7? С изключение на кулата без прозорци и услужливите мишки, разбира се.
И както става с Кресида, моето сърце отдавна принадлежи на друг. О, госпожице Гуднайт! Ще ми се да го познавахте. И той като Улрих произлиза от беден род. Но неведнъж е доказвал колко струва с разбирането и предаността си, които не съм намирала даже у най-близките си приятели и роднини. Обичам го с цялата си душа.
Изправена съм пред страшен избор. Но потърсих съвета на сърцето си и взех смело решение.
Ще последвам примера на Кресида и ще избягам. Със или без помощта на мишките.
Не се съмнявайте. Утре ще се съберем с моята истинска любов и заедно ще се впуснем в приключението на живота ни. Дължим всички благодарности на вас, госпожице Гуднайт, и на скъпия ви баща, който живее в приказките си и в сърцата на цяла Англия.“
Една сълза гореше в крайчеца на окото на Изи, когато вдигна глава.
– Подписано е: „Искрено ваша в безкрайната си благодарност, лейди Емили Ривърдейл“.
Тя свали победоносно писмото. Ето на`. Рансъм не може да не се развълнува, като чуе написаното.
И херцогът действително беше развълнуван.
Без да продума, той се надигна от стола си. Изправи се начело на масата – висок, мрачен, заплашителен като буреносен облак. Ръцете му бяха свити в юмруци. Изи очакваше всеки миг да започне да хвърля гръмотевици.
Косъмчетата по врата ù настръхнаха.
Неизменният, добър Дънкан махаше с ръце, обезумял, за да привлече вниманието ù.
– Какво има? – прошепна Изи на иконома. – Какво става?
Дънкан посочи писмото в ръката ù с облещени очи и изрече безгласно: Това.
Това?
Ротбъри напусна гневно трапезарията, а тя прегледа набързо писмото, търсейки думите, които бяха причинили такава неочаквана, непоносима обида. Нищо, докато...
Докато погледът ù падна върху името на подателя. Сърцето и стомахът ù смениха местата си.
О, не. Не.
Емили Ривърдейл.
Лейди Шемили Ливърпейл.
7 Darkskull (англ.) – черен череп. – Бел. пр.
Глава 16
Божичко, ама че глупачка.
Писмото в ръката ù беше от годеницата на Рансъм. Вятърничавото момиче. Същата жена, която беше побягнала с фермера, а това бе довело до обезобразяването на херцога и близката му среща със смъртта. А тя току-що прочете писмото на глас като доказателство за вечната любов.
Изи подаде писмото на Дънкан в крачка. Сетне взе един свещник, а с другата ръка прибра копринените си поли.
– Трябва да го настигна.
И като забърза колкото можеше с тясната рокля и прилепналия корсет, тя хукна след него по коридора.
– Рансъм, почакайте.
Без да спира, той изстреля предупредително през рамо:
– Не сега!
Думите я уцелиха право в сърцето и я приковаха намясто. Човек не можеше да пренебрегне с лека ръка тона му. В заповедта отекна тежестта и достойнството на единадесет поколения херцози.
Рансъм беше ядосан, обиден и на ръба да избухне.
Изи събра смелост и въпреки всичко го последва.
С мъка успяваше да не изостава. Той познаваше отлично стаите и коридорите, по които бродеше всяка нощ в тъмното.
Най-сетне сви в една стая и Изи успя да го застигне.
Беше се пъхнал в библиотеката.
Колкото и да е странно, библиотеката беше единственото помещение, което Изи избягваше досега. Тя беше просторна и махагоновите лавици се издигаха величествено до тавана, но за истинския любител на книгите сцената беше мъчително тягостна. Един бегъл поглед още първия ден ù бе разкрил, че всички ценни и интересни книги са разграбени или изнесени. Единствените останали томове бяха скучни земеделски трактати и остарели алманаси, но дори и те или бяха хванали плесен, или бяха прегризани до такава степен, че не ставаха за четене.
Някой ден, беше си обещала Изи, ще намери пари да ремонтира библиотеката и да я напълни отново с хубави книги. Книги с богати, кожени подвързии във всички възможни цветове: зелено, синьо, червено, кафяво. Някой ден ще прекарва дъждовните дни, свита в меко кресло край огромното каменно огнище и потънала дълбоко в някой вълнуващ готически роман.