– Не може ли да минем без подробностите?
По дяволите! Тя беше девица без пари и дом, станала жертва на номерата на баща си като всички други. Рансъм се отврати от себе си. Тя също имаше всички основания да го презира.
– А сетне – тя се протегна нагоре, тялото ù се изви – ... струва ми се, че дръпнах тук...
Чу се свистене.
8 Moth-fairy (англ.) – молец, приказка. Херцогът не обича приказките. – Бел. пр.
Глава 17
Светът на Изи отново се преобърна.
Стената се завъртя на оста си и ги изблъска обратно в библиотеката. Този път обаче тайната врата не се затвори докрай. Засили се и спря на средата.
Двамата полетяха напред по инерция.
– Ох!
Рансъм се извъртя във въздуха, прегърна я и пое тежестта при падането.
Тя тупна върху него задъхана.
– Благодаря ви.
Той я пусна.
– Не ми благодарете. Аз просто...
– О, недейте. – Тя се усмихна и притисна пръсти до устните му. – Тихо, не си правете труда.
Изи не искаше да слуша поредната реч за това що за кучи син е Рансъм и как животът му е бич за приличието и романтиката.
Всичко беше различно сега. Той я бе успокоил в тъмното. Двамата бяха споделили своите най-съкровени мисли и спомени. Той бе заплашил злия ù братовчед с две измислени, ала очарователно кървави кончини.
Между тях имаше разбирателство. Поне мъничко.
Но най-вече Изи бе научила отвъд най-нищожното съмнение, че цялото бръщолевене какъв безсърдечен злодей е... не беше нищо повече от бръщолевене.
Само за да го докаже... за да си върне за грубите му, чувствени игрички... тя се наведе и го целуна нежно по челото.
И остана така миг-два, без да отлепя устните си.
Така ти се пада, добри човече.
Сетне стана и се помъчи някак да се покрие с размъкнатия корсет и разкъсаната рокля. Той остана да лежи върху стария килим.
– Ударихте ли се?
Той отпусна ръце отстрани.
– Не, загинах.
По коридора отекнаха шумни стъпки. Абигейл и Дънкан завиха зад ъгъла и влетяха в библиотеката.
– Мили боже! – извика Дънкан. Отиде право при Рансъм и огледа праха и калта по дрехата му.
– Ето ви най-сетне. Къде ли не ви търсихме! – Абигейл се затича към Изи, поглъщайки с поглед разкъсаните дрехи и разрошените ù коси. Сетне видя Рансъм, който лежеше на пода. – Божичко! Какво е станало?
– Ние... попаднахме в капан. – Като не можа да намери думи, за да обясни, Изи посочи свещеническия тайник с надеждата, че останалото ще бъде очевидно.
Абигейл изпищя.
– Е, не беше чак толкова страшно – рече Изи. – Успяхме да се измъкнем. Но много съжалявам за роклята ти.
– Не, не – рече Абигейл отмаляло и завъртя Изи към тайника. – Вижте.
Изи погледна.
– Това...? – Тя наклони глава и се приближи, докато не остана никакво съмнение. Сетне затисна уста. – О, боже!
Там, закътани в сенчестия, прашен ъгъл на тайника, лежаха кости.
Човешки кости.
Двамата с Рансъм са имали компания в тъмното.
Откритието сложи бърз край на вечерята. Столетните останки ги умееха тези работи.
Рансъм изпрати да повикат съдията и викария и двамата цял час спориха как да постъпят с костите. Дали е необходимо да се състави протокол; дали останките могат да се погребат на осветена земя и прочие. Макар да бяха открили костите в тайник за свещеници, човекът като нищо може да е бил скитник, контрабандист или крадец. Нямаше как да се определи и дали приживе е бил протестант, или католик и тъй съдията и викарият приеха с благодарност предложението на Изи да погребат костите в параклиса на замъка.
Вдигнаха останките с толкова достойнство, колкото беше възможно, и ги положиха под един камък на пода в параклиса. Викарият прочете молитва.
А щом той си замина, взимайки със себе си госпожица Пелъм и Изи, Рансъм остана сам. И реши да почете мъртвеца по друг стар обичай. С тежък запой.
Беше на втората чаша уиски, когато чу леки стъпки да прекосяват залата.
– Призрак ли си? – попита той.
– Не вярвам в призраци, забравихте ли?
Изи.
Тя извървя останалата част от залата.
– Абигейл предпочете да спи у дома си тази вечер. Не я виня.
– Нито пък аз. – Той беше предположил, че Изи също ще остане да преспи у тях.
Но не. Тя се бе върнала при него.
Някакво неназовимо, немислимо чувство изпълни гърдите му. Той го отдаде на уискито.
Изи спря пред камината.
– Защо гасне огънят?
– Всички нови прислужници напуснаха. Никой не иска да работи в призрачен замък на ужасите.
– О. – Тя хвърли дърва в огъня и ги побутна с ръжена. – Ами Дънкан?