За да стигне при нея.
В този миг. Колкото бързо можеха да го отнесат краката му.
Глава 18
Изи стоеше насред стаята, застинала в изумление. Стъпките на Рансъм приближаваха с гръмовен ек по стълбището.
Той нахълта в стаята, задъхан и почервенял. На челото му се бе струпал буреносен гняв и от него белегът излизаше като светкавица.
– Изи, какво има? Говорете. Ранена ли сте?
– Не. – Тя се почувства ужасно, задето го бе уплашила. – Нищо подобно.
– Кажете ми.
– Заради това е. Вие ли го направихте? Няма кой друг да е бил.
– Кое?
– Свещите. Навсякъде из стаята има свещи.
Тя се завъртя бавно в кръг. След последното ù влизане тук някой бе поставил дузина стенни свещници по стените. Във всеки от тях бе запалена свещ. Освен това на тоалетната масичка имаше два свещника и един на масичката до леглото ù. Броят им бе разточителен и неразумен – свещите изпълваха стаичката с достатъчно светлина, че да си съперничат с някоя звезда, а топлината им бе покачила температурата с няколко градуса.
Изи беше поразена.
Това можеше да е дело само на Рансъм. На никого другиго не беше казала.
Тя подсмръкна, за да спре сълзите си.
– Долу ме смъмрихте, че съм побутнала един стол и съм окачила палтото ви. А сетне... това? – Тя изтри очите си. – Рансъм, това не е честно. Защо сте направили нещо толкова...
– Това са само свещи.
Тя поклати глава. Той не може да не разбира, че това не са просто свещи. Това беше грижовност. Тя не му беше безразлична, той се бе погрижил за нея и това чувство ù беше тъй непознато, че не знаеше какво да прави с него.
В отчаянието си Изи размаха ръце, като че можеше да го прогони. Но това не помогна.
– За бога! – Рансъм се приближи. – Придавате твърде голямо значение на всичко. Свещите са, за да ви държат тук. В стаята ви. Далеч от мен. Всяка нощ се промъквате в тъмното долу и ме будите преди изгрев слънце. Не можех да разбера какво ви липсва тук. Опитах какво ли не. Одеяла, мангал, писалище.
Тя се хвана за врата.
– И тях ли вие сте донесли? А аз си мислех, че Абигейл...
Той поклати глава.
– Не. Знам какво си мислите и ви казвам, че нещата не стоят така. Не е това, което изглежда.
– Дано. – Тя отново обходи с поглед огряната от свещи стая. – Защото всичко изглежда... мило. Изглежда... – Тя преглътна мъчително. – О, Рансъм, толкова е романтично!
В израз на безсилие той прекара и двете си ръце през косата.
– Не е!
– Романтично е. Вие се проявявате като романтик.
– Не това беше целта ми. – Той я прегърна. – Просто... Просто исках да ви държа тук горе. – Той я придвижи заднешком, докато свивките на коленете ù се опряха в ръба на леглото ù. Двамата се стовариха върху постелята. – В това легло.
Той погали косата ù, разстла я по възглавниците и обгърна лицето ù с ръце.
– Но не можах да прозра от какво имате нужда, за да се чувствате в безопасност. Опитах всичко. Най-накрая тази вечер ми дадохте отговора. Светлина. И сега имате толкова свещи, колкото искате. Само че всичко се обърка. Защото вие сте тук в леглото. Но и аз съм тук. И господ да ми е на помощ, Изи. – Той притисна челото си в нейното, отпусна се върху нея, притисна я, сгря я. – Защото не знам как да си ида.
– Аз знам. – Тя побутна раменете му. – Аз ще ви накарам.
Тялото му се изопна.
– Нима?
– Да. Не бива да го правим. Всеки път, когато понечим да го сторим, нещо ужасно се случва. Невестулката ви ухапва, камък пада на главата ви, пропадаме в тъмна ниша с мъртвец. Ако го направим...? Един господ знае какво може да стане. Цялата кула ще рухне.
Той кимна, сякаш обмисляше внимателно чутото.
– Изи?
– Да?
– Така да бъде. – Приближи устни до нейните. – Не ме е грижа.
Така да бъде, помисли си Рансъм и я притисна към леглото. Нека бог и дяволът стоварят върху тях своите най-страшни беди.
Нека замъкът да рухне. Нека светът да свърши. Нека цялата моранглианска армия да пристигне, окичена с дрънкащи звънчета. Нищо друго нямаше значение. Само тя, той и светлината на свещите. Двамата, сплели телата си в това легло.
Няма мрак. Няма самота. Няма страх.
Но искаше да бъде сигурен, че тя няма да съжалява.
– Изи, желая ви. Чувствам необходимост да го изрека. Не за да бъда груб и шокиращ, а за да избегна двусмислието на положението. Аз – върху вас, в леглото ви. Трябва да знаете, че искам...
Изброи наум всички възможни думи. Да спя с вас, да се чифтосаме, да ви оправя, да ви опъна, да ви направя моя метреса…
– Искам да се любим, Изи. Много, много, много отчаяно.