Рансъм никога досега не бе изричал тези думи. Тя нямаше как да знае, но той знаеше.
– Аз... – Тя го погали по косата. – Аз също ви желая. Толкова много.
Свенливото ù признание ускори двойно туптенето на сърцето му.
Минаваше полунощ и той беше изморен. В този час обикновено слепотата му беше пълна. Но заради всичките свещи и необичайната вечер виждаше дотолкова, че успя да различи тъмната аура на косата ù върху белите постели. И най-прекрасното у нея – широката ù червена усмивка.
– Толкова сте красива.
Той я завъртя настрани и започна да дърпа копчетата по гърба на роклята ù. Тя бе сменила мръсната, разпрана червена коприна с една от ежедневните си одежди. Макар че копчетата бяха по-големи и материята по-послушна, пръстите му се движеха мудно. Цяла вечност му отне да разкопчае първите три-четири копчета.
– Беше по-лесно да ви съблека, докато бяхте в безсъзнание.
Тя се засмя.
– Навярно е по-лесно, когато не сте пили.
Ала Рансъм не се заблуждаваше.
Беше дяволски напрегнат. Щеше да му е за първи път от много време насам, а на нея щеше да ù е за първи път изобщо.
Пък и това беше Изи и той искаше да бъде хубаво.
Изруга и за момент се отказа от копчетата.
– Изи. – Обгърна гърдите ù и започна да ги притиска през роклята. – Не мога да чакам. Не сега. Нека ви дам наслада.
Той намери цепката в долните ù дрехи и с буен, решителен жест разкъса плата. Изтегли я до края на постелята и коленичи на пода в краката ù. Избута нагоре полите и ризата ù, надипли ги на кръста ù, подпъхна ръка под единия ù крак и я разтвори широко.
Така. Сега можеше да я докосва навсякъде. Да я опитва навсякъде.
– Рансъм? – Тя се надигна с мъка. – Какво правите...?
Той погали с езика си ядката ù.
– О. – Изи се тръшна назад. – О.
Божичко, че беше сладка. Сладка, розова, ароматна Изи.
Членът му пулсираше напразно в бричовете му. Докато я лижеше, с една ръка го освободи и започна да се докосва. Безсрамно, разгулно. Да свърши точно тук на пода, докато ù дава наслада? Ето това правеше тя с него. Превръщаше го в тежко дишащ, разгонен звяр, който пукната пара не даваше за възпитанието или етикета. Но нали тя го харесваше груб и вулгарен. Сама му го беше казала.
Изи се гърчеше и извиваше върху леглото.
– Рансъм. Рансъм, сигурен ли сте, че това е...
Вдигна глава, колкото да каже:
– Да.
После премина през всички чувствителни местенца и без да бърза, се нагаждаше към нея.
Тя викаше запъхтяно името му и вкопчила се в косите му, го държеше здраво притиснат към сърцевината ù. Божичко, как обичаше да го докосва по косата.
Той удвои усилията си, прекара език по всичките ù гънки, а сетне се върна към набъбналата пъпка на билото на вагината ù и засмука силно, стрелкайки език напред-назад.
Тя потръпна и простена, изви се нагоре и се разтърси конвулсивно.
Да. Да!
Излей се за мен. За мен и за никого другиго.
На върха на екстаза ù той пъхна език в нея, трябваше да го направи, да проникне по някакъв начин. Да я притежава. Най-съкровените ù мускули се свиха в конвулсии и го притеглиха навътре. Молеха се за още.
Той побърза да легне до нея, намествайки се в люлката на разтворените ù бедра. Членът му се опря в меката, росна топлина на влагалището ù. За секунди можеше да проникне в нея.
Но щом веднъж го стореше, връщане назад нямаше да има.
Той притисна глава в рамото ù и въздъхна тежко.
– Рансъм? – Тя се надигна на лакът. – Какво има? Нещо не е наред ли?
– Не знам. Вие трябва да решите.
Изи го погледна със замъглени очи – последица от тази красива, красива наслада. Нали точно сега нямаше да размисли. Широката, гладка главица на члена му лежеше на бедрото ù – твърда, пламтяща, нетърпелива.
– Достатъчно пиян съм, за да повярвам, че това е най-хубавата мисъл, която ми е хрумвала от много време насам. Но не съм толкова пиян, че да не спра, ако вие не мислите същото.
Тя беше трезва и разбираше, че може би това не беше благоразумно. Ала при все това нещо в нея ù се струваше съвсем намясто. Не беше хладно, бездушно желание на плътта. Те четяха сърцата си. Тя беше напът да се влюби в него, а той бе тъй грижовен. Дори никога да не си го признаеше с тези думи, доказателството огряваше стаята.
Пък и момиче като Изи не можеше да си позволи разкоша да бъде придирчива към нощите си на дива страст.
Или тази вечер, или никога.
– Не искам да спираме – рече тя.
– Слава богу! – рече той с облекчение и задърпа копчетата и връзките. Пръстите му се движеха по-леко сега. – За миг си помислих, че опитът ми за приличие ще се завърне и ще ме захапе. Обикновено така става.