– Приличие ли? – Тя измъкна едната си ръка от роклята. – Ще бъда ужасно разочарована, ако се покажете благоприличен. Очаквам от вас да бъдете дяволски безбожен.
Той освободи гърдите ù и ги засмука.
– Ще се постарая да бъда истински дявол. Скоро не ми се е случвало.
Колкото и време да беше минало, той не бе забравил как да накара една жена да се извива от страст.
Притисна пръст в нея. Сетне към първия добави още един, разпъна я в остра, прелестна пълнота.
– Рансъм... побързайте. Не искате ли...
Той притисна длан към хълма ù, потърка я точно там, където искаше, а в това време задвижи пръсти навън и навътре. По-надълбоко и още по-надълбоко. Не след дълго тя започна да се надига, за да пресрещне тласъците му.
Той се приведе и засмука зърното ù, а тя простена под прекрасния огън в устата му.
– Да – измърмори той победоносно. И започна да описва безмилостно кръгове с езика си и сладостната болка между бедрата ù растеше отново.
Той извади пръстите си и се опря на колене. Измъкна ризата през главата си и я захвърли настрана, а сетне разкопча останалата част от бричовете си. Изи си помисли да му предложи помощта си, но той явно не се нуждаеше от нея.
Когато борбата с дрехите свърши, Рансъм се върна гол при нея на леглото. Целуваше я благоговейно по шията, гърдите, коремчето. Изи се почувства като богиня, издигната в култ.
Сетне той слезе между краката ù и разтвори с крака широко бедрата ù.
– Почакайте. – Тя го погали по раменете и гърдите, обследвайки твърдите, изваяни контури. – Аз... – Едва не изгуби кураж. – Искам да ви видя. Да ви докосна.
Той седна назад в безмълвна покана.
Изи погледна. И ето го и него, в цялото си великолепие. Тъмнокръвен, горд, тревожно голям. Подал се из черния гъстак от косми, напиращ към нея.
Изи изобщо не знаеше какъв е протоколът, когато се запознаваш с необуздания полов орган на мъж. Дали да протегне ръка и да се здрависа с него? Да го докосне с пръст по върха? Да произнесе учтиво „приятно ми е“?
Най-накрая реши да поиска напътствие. Сложи ръката си в тази на Рансъм.
– Покажете ми как да ви доставя наслада.
Той простена само от думите ù. Взе ръката ù и уви пръстите ù в основата на члена си. Сетне я поведе, за да ù покаже как да го докосва, нагоре и надолу. Харесваше ù да го усеща в ръката си. Нежната кожа се плъзгаше по коравата плът отдолу. Тя любопитно прокара пръст по върха му и с възхита установи, че е копринено гладък и чувствителен.
Той стисна ръката ù и не ù позволи да продължи с разглеждането.
– Нещо нередно ли направих? Има ли още нещо, което трябва да сторя?
– Нищо нередно – прошепна той, сплете пръсти с нейните и притисна ръцете ù отново към леглото. – Нищо повече. Съвършена сте. Просто стойте тук. Бъдете себе си. Прекрасна, прекрасна Изи.
Тя почувства как гладката, широка корона на члена му пулсира в преддверията ù.
В следния миг проникна в нея.
Тя извика. Не можа да сподави стона си.
– Заболя ли ви?
Тя прехапа устна.
– Малко.
– Съжалявам. – Той се тласна напред и потъна по-навътре с два сантиметра. – Много съжалявам.
Тя се задъхваше. Той бе тъй чужд и... и невъзможно огромен в нея.
– Ще го направя бавно. – Целуваше я по устните. Тя усети вкуса на уиски. – Но в един миг повече няма да мога и тогава ще започна да се движа грубо и бързо. Ще се извиня сега. Тогава думите ще са отвъд мен.
– Всичко е наред – прошепна тя. – Разбирам.
Всъщност не разбираше, но реши, че постепенно ще разбере. Все още се мъчеше да привикне с усещането, че той е в нея. Пълнотата, разпъването, огънят. Той започна да се плъзга леко навън и навътре и всеки път потъваше още малко по-дълбоко. Най-сетне тялото му се опря в нейното, застина там за миг, сетне отново се отдръпна и започна отначало.
Скоро болката от сливането им постихна и тя се наслаждаваше на докосването на твърдото му мъжко тяло до нейното. Краката му, груби от космите и плътни от мускулите, се търкаха в чувствителната вътрешност на бедрата ù. Гърдите му се притискаха в нейните.
Усещането вече не беше тъй неприятно. Даже ù харесваше.
Той се повдигна. Лицето му се изкриви.
– Изи. Божичко. Аз...
Ясно. Значи, това е „грубата и бърза“ част. Добре че я предупреди.
Той се премести и разтвори бедрата ù под нов, по-широк ъгъл, готова за тласъците му. Проникваше в глъбините ù, навън, навътре, с яростна бързина. Заболя я. Изпълни я възторг. Озова се на ръба на... на нещо непознато.
Сякаш вече не лежеше върху вълнена постеля, а върху нагорещена, чуплива повърхност. Тънък леден пласт над черен, неразгадаем копнеж. С всеки негов ожесточен тласък ледът се пропукваше. Неизвестността отдолу хем я привличаше, хем я плашеше. Щеше ù се да се предаде в ръцете му, да пропадне през леда... но много се боеше.