Надяна ризата през главата си и мушна ръце през ръкавите. Сетне се надигна от леглото, вдигна бричовете на кръста си и ги закопча.
Прекоси разстоянието до тоалетната масичка, където тя набързо защипваше косата си. Целуна я по откритата шия.
– Изи, миналата вечер беше...
– Знам.
– Наистина ли? – Той улови една непослушна къдрица. – Не ми се вярва.
Тя кимна и се обърна към него.
– Всичко е наред. Не бива да се тревожите, Рансъм. Разбирам. Миналата вечер беше прекрасна, но...
Но?
Рансъм не вярваше на ушите си. Миналата вечер е прекрасна, но?
Никакво „но“ нямаше място в това изречение. Само „и“. Миналата вечер беше прекрасна и пламенна, и нежна, и еротична, и...
– Но беше като сън – продължи тя бързо. – Тази сутрин съм трезва и спокойна. Не бива да се тревожите. Не си въобразявам нищо, не очаквам нищо от вас.
Мили боже! Той стоеше, онемял от почуда.
Това бяха думи, които всеки преситен женкар умираше да чуе. Думи, които Рансъм би умрял да чуе от всяка друга жена, при всеки случай досега.
Ала от нея, тази сутрин? Думите го нараниха.
– Тази сутрин продължаваме с работата – рече тя. – Мога да се държа много професионално. Обещавам ви, че всичко ще бъде все едно нищо не се е случило.
Тя се измъкна от ръцете му и забърза надолу по стълбите.
Той не я спря.
Тя няма очаквания.
Наистина ли, никакви?
Нима си мислеше, че той ще се люби с нея през изминалата нощ, а на сутринта ще поиска да продължат така, сякаш нищо не е било?
Но какво ли друго можеше да си мисли. През последните няколко седмици Изи беше изчела изобилни свидетелства точно за такова поведение. Лично се бе запознала с миналото му, темперамента му, всичките му пороци и отрицателни страни. Той само беше затвърдил впечатлението ù с просташко поведение и периодично опипване. Плюс факта, че беше един белязан, злочест слепец.
А миналата нощ той беше отнел целомъдрието ù – без да отвори дума за брак, без дори обещание за нещо отвъд нощната наслада.
Естествено, тя нямаше да има очаквания.
А това, рече си Рансъм, означаваше само едно.
Ако искаше да я задържи, трябваше да измисли някакви изненади.
Тази сутрин Изи се нуждаеше от спокойствието на рутинните си задължения. Твърде много неща се бяха променили в света ù от вчера насам. Вече не беше непорочна девица. Усещаше болка между краката си. Душата ù бе болезнено ранима.
С една дума, всичко я болеше.
Какво означаваше за него изминалата нощ? Какво означаваше за нея?
Боеше се да си зададе тези въпроси. Предпочиташе да поживее още малко в това замайващо неведение.
На всички тези разпънати, уязвими части от нея им трябваше малко време да се възстановят. А сетне Изи щеше да си поеме дълбоко дъх и категорично да се вгледа в себе си.
– Започнали сте без мен?
Тогава тя вдигна глава и го видя. Остана без дъх. Стисна силно писеца.
Щрак, каза перото.
Туп, каза сърцето ù.
Никой мъж не биваше да е тъй красив. Не беше честно. Той влезе в залата, облечен с чиста, разтворена на врата риза, затъкната в сиви панталони. Косата по слепоочията му още беше мокра, но слънцето улавяше златистите сред кестенявите нишки и си играеше с тях.
Изи с мъка откъсна погледа си и се помъчи да се съсредоточи върху належащите си задачи. Но все едно се опитваше да работи с малко ярко слънце в стаята. Колкото и да се стараеше да не поглежда към него, не можеше да избяга от енергията и силата му. А още по-малко от снощните си спомени. Капчици пот избиха между гърдите ù.
– Тази сутрин – рече тя и се покашля – трябва да се заловим сериозно за работа. Занапред няма да преглеждаме документите поотделно и да ги подреждаме на купчини. Вече изчетох достатъчно писма, за да мога с един поглед само да кажа кое е важно и кое маловажно. Трябва скоро да приключим с тази камара.
– Защо е това бързане? – Той не се настани на обичайното си място на дивана. Вместо това дойде и застана до рамото ù. – Досега нарочно се бавехте. Повече дни работа, повече пари за вас.
Да, но това беше преди. Преди да осъзнае, че в документите има нещо нередно, и преди да се привърже към него дотолкова, че да поиска да проумее какво точно.
Нещо тук не беше в ред.
– Трябва да намерим всички писма от адвокатите ви. – Тя му подаде един плик и прекара палеца му по парчето восък, което го държеше затворен. – Винаги използват един и същи печат. Лесно можете да ги намерите с пипане.
Той захвърли писмото.
– Предпочитам да пипам вас.
Застана зад нея, сложи ръце на раменете ù и започна да разтрива напрегнатите ù мускули.