– Отпуснете се – измърмори. – Не е необходимо да се занимаваме с това точно сега.
– Напротив, необходимо е. Тревогата ми расте.
– Не се тревожете. – Той я целуна току под ухото. – Изи, не искам да се тревожите за нищо.
Колената ù отново омекнаха. Тя се подпря с ръка на масата, за да не загуби опора.
– Това писмо е от адвокатите ви. Трябва да седна и да го прочета. – Тя се пресегна към обичайното си място.
Той я прегърна през кръста и изрита стола.
– Писмото ще почака.
– Човек може и прав да чете.
– Човек може куп неща да прави, докато е прав. – Той остави диря от целувки по тила ù. Милваше хълбоците ù.
Тя се засмя нервно.
– Не знам какво да мисля за вас тази сутрин. Къде остана киселият мъж, който посрещаше зората с ругатня? Ами „Мътните ви взели, Гуднайт“? Къде потънаха моряшките гальовни думи и тяхното очарование?
Той дръпна една къдрица.
– Октопод.
– Хм, всичко е наопаки. Изрекохте го тъй мило.
Тя придаде строгост на гласа си, но тайно се опиваше от радост. Каквото и да се бе случило между тях, той искаше то да продължи повече от една нощ.
Изи разчупи печата на писмото и започна да чете:
– Носи дата отпреди три месеца. Започва с „Моля ви, Ваша милост, да разгледате...“.
– Какво беше това? – измърмори той. – Повторете го. Само първите четири думи.
Първите четири думи? Изи погледна листа.
– Моля ви, Ваша мил... – О, безсрамният му дявол. Тя се предаде. – Моля ви, Ваша милост.
– С удоволствие. – Той плъзна едната си ръка и обви гърдата ù. Другата пъхна под полите ù.
– Рансъм – смъмри го тя. – Някой може да влезе всеки миг.
– Да, може. Ето защо е толкова вълнуващо.
Изи не можеше да отрече. Беше вълнуващо. Зърната ù се свиха на твърди връхчета, а между краката вече изпитваше болезнен копнеж по него.
– Но нали не смятате аз и вие да... – Тя преглътна. – Сериозно ли? Тук?
– О, смятам да го направим навсякъде. Ще бъдете моя във всяка стая на замъка. И защо да спираме дотук? На крепостния вал, под звездите. В парка, на одеяло сред полюшващите се треви. – Той избута полите ù до кръста. – Но започваме точно тук, точно сега. От седмици копнея да ви имам върху тази маса.
Редовете на страницата започнаха да се сливат. Той плъзна ръка напред и по пода се разсипаха листове. Нищо важно не съществуваше вече. Нищо освен коварните ласки на пръстите му, които се качваха по бедрото ù.
– Ехо? Има ли някого тук?
Непознатият глас долетя от двора.
Изи се сепна и бутна няколко писма на земята.
– О, божичко – прошепна тя. – Кой ли е?
– Ехо! – Гласът отново. – Ей, чувате ли!
– Не ме е грижа. Който и да е, трябва да изчезне. – Рансъм се обърна и викна през прозореца: – За бога, човече! Любимката на Англия се е привела над писалището ми и едва си поема дъх заради мен. Върви си и ела пак утре!
Ужасена, Изи го отблъсна.
– Рансъм!
Тя изтича навън. Слава богу, човекът беше непознат. Пратеник с експресна поща. Изи му плати пощенската такса, плюс една монета отгоре за труда му, и се извини за неуместното чувство за хумор на херцога.
Когато се върна в замъка, тя сложи ръка на гърдите му, за да отклони опитите му да подновят любовните си ласки.
– Рансъм, никога не се шегувайте така. Говоря сериозно. Ами ако Дънкан или Абигейл бяха тук? Или по-лошо, някой моранглианец?
– Е, и? – попита той. – Какво ви интересува какво мислят тези хора? Защо толкова се страхувате да научат, че вече не сте невинното малко момиче?
– Защото аз оцелявам чрез това невинно малко момиче.
Той не можеше да проумее. Винаги е бил богат, ползвал се с привилегии. Не знаеше какво е да гладуваш и трепериш сам в мрака.
– Помните ли, че когато пристигнах тук, нямах нищо? Ако успеете да ми вземете замъка, отново ще остана без нищо. Но почитателите на баща ми ме подкрепят по своя... неповторим, но добронамерен начин. Може и да нямам пари, но поне имам великодушието на хиляди хора.
Той направи физиономия.
– Вие имате невестулка. И бонбони.
– По-добре е от нищо. – Тя счупи печата на писмото. – Да, имало е дни, когато съм карала само на бонбони. Да, покривът над главата ми може и да е на третия ми домакин за тази седмица. Но никога няма да остана с празен стомах. Винаги ще имам топла постеля. Докато съм момиченцето, което те искат да бъда.
– Докато сте малката Изи Гуднайт. А не Изи Гуднайт, скандалната метреса. Или госпожа Изи Нещо Си Съвсем Различно.
– Точно така. Затова, Рансъм, моля ви. Не ми отнемайте и малкото, което имам. Не ме съсипвайте с необмислените си шеги. Освен ако ми обещаете, че никога вече няма да изкарам и една нощ, премръзнала от студ, гладна, самотна, необичана.