Ако не беше тя, тази стая още щеше да е пълна с плъхове и прилепи. Ако не беше тя, той щеше да седи небръснат и пиян в голямата зала и мрачно да брои крачките си към нищото. Ако не беше тя, той нямаше да има причина да води тази битка.
Вероятно нямаше да може да ù даде титлата и състоянието си, но беше решен да се погрижи за нея.
Всичко, което правеше от тук насетне...
Беше само заради нея.
Глава 21
–Елате насам всички! Да преговорим още веднъж отделните етапи.
Изи се провикна от прозореца на стаята на херцога към струпалите се долу рицари, девойки, слуги и приятели.
Утре щяха да пристигнат адвокатите. Това беше последната им възможност да се подготвят.
Тя се покашля и извика:
– Заемете местата си, моля.
Рицарите, готвачът и девойките прислужнички се скриха вътре, а на двора останаха само арбитрите.
„Арбитрите“ бяха Абигейл и няколко момичета, които предложиха да се пременят като посетители. Момичетата се бяха хвърлили въодушевено в ролите си. Бяха опънали косите си назад в здраво стегнати кокове, навлекли бяха черни, тежки палта и боброви шапки от гардероба на стария викарий. Дори бяха взели парчета чернило и си бяха изрисували бакенбарди и мустаци по лицата.
От време на време някоя от тях избухваше в смях, но иначе докарваха сносна прилика с група адвокати и лекари със строги лица.
– Когато посетителите пристигнат, Дънкан ще ги посрещне в замъка „Призрак“.
Дънкан отвори входната врата и се поклони почтително на младите дами с костюми.
– Добър ден, господа. Добре дошли в замъка „Призрак“.
– Отлично! А сетне ще ги въведе в... – Изи се обърна към Рансъм, който стоеше до нея в стаята на горния етаж. – Сигурен ли сте, че предпочитате голямата зала? Сега разполагаме и със салона. Той е по-малък и там ще ви бъде по-лесно.
Той поклати глава.
– Ще ги посрещнем в голямата зала. Познавам разположението ù, знам как звучи ехото.
– Тогава да бъде голямата зала. – Тя се обърна и отново се провикна от прозореца: – Дънкан ще ги въведе в голямата зала.
Дънкан погледна „арбитрите“ в лицата и подканващо кимна с глава.
– Господа, бъдете така добри да ме последвате.
Хихикащите момичета го последваха.
Изи се отдръпна от прозореца.
– Сега ще чакаме. Щом Дънкан ги настани в голямата зала, ще прати едно от момичетата да почука.
Те се смълчаха в очакване. Изи оглеждаше обувките си. За утре имаше нови, но днес и старите ù жълтеникави боти щяха да свършат работа.
Рансъм, разбира се, с всеки изминал ден изглеждаше все по-прекрасен. Дънкан бе посветил часове наред в неуморно изпълнение на задачата да изчетка, изпере, изглади и лъсне целия гардероб на херцога и това си личеше.
Косата му все още беше малко избуяла, но Изи не намираше сили да предложи да я скъсят. Той носеше перчема от златистокестеняви коси като щит пред белязаното си чело. И без него, страхуваше се тя, щеше да бъде уязвим.
– Не се тревожете за нищо – успокои го тя. – Планирали сме всяка стъпка, измисли сме сценарий за всяко непредвидено обстоятелство. Ако всичко друго се обърка, имаме и едно последно убежище. План Д.
– План Д? И какъв е той?
– Снежинка. Ако се появи неочаквано усложнение, едно от момичетата ще пусне белката в стаята. Поне ще отклони вниманието.
Устните му се извиха настрани по вече познатия ù начин. Тя все още не знаеше как да разчита изражението му, но почваше да мисли за него като за усмивка.
На вратата се почука.
–Така – рече Изи. – Това е нашият знак.
Тя го улови под ръка, двамата излязоха в коридора и заслизаха към голямата зала.
– Помня всичко, което ми казахте. Блейлок е червенокос и носи очила. От двамата Ригет е пълният, а очите му са разположени близко едно до друго. Щом влезем в залата, ще ги открия и ще ви докосна по ръката, за да научите местата им. Първо за Блейлок, после за Ригет. Колкото до непознатите, ще трябва да разчитаме сами да се представят. Ако Дънкан ви потрябва, ще стои вляво до вратата. Щом веднъж ме представите, аз ще пое...
Той спря насред крачка.
– Изи.
– Да? Забравих ли нещо?
– Това. – Той се наведе и я целуна. Топло, продължително притискане на устните му в нейните. – Сякаш се нуждаехте от нея.
Тя въздъхна.
– Да, струва ми се. Благодаря ви.
Обърканите ù, разпилени мисли се събраха. Целувката му беше нейната котва в бурята. Стига да изплуват заедно от това изпитание, друго нямаше значение.
Когато влязоха в залата, с помощта на съгласуваната им система Изи му посочи момичетата, които играеха Блейлок и Ригет. Рансъм ги приветства с леко кимване.