– И тъй значи. В детството сте си били сама готвач, прислужница и гувернантка. А сетне на тринадесет и глава на семейството. – Той обгърна кръста ù. – Изкушавам се да взема лъжицата от ръцете ви и да я захвърля през прозореца. Никога вече не бива да правите палачинки.
Тя се усмихна и го целуна по бузата.
– Това е различно. Доставя ми удоволствие заради вас.
Той плъзна ръцете си около кръста ù и я притисна здраво. Тя добави щипка сол и захар в купата.
И реши, точно тук в тази кухня, че има още нещо, което иска да му каже.
– Искате ли да научите как продължава приказката? Истинската самоличност на Сенчестия рицар?
– Шегувате ли се? – Той я стисна здраво. – Готов съм да дам почти всичко, за да узная. Всичко, без палачинките. Само тях няма да сложа на масата за преговори.
– И тъй, Улрих виси от онзи парапет. – Тя намери маслото в глинената съдинка. – И тъкмо започва да се изтегля нагоре, когато Сенчестият рицар вади меча си и с един замах прерязва ръката му.
Рансъм сгърчи лице.
– Мили боже! Ама че кръвожадно въображение имате.
– Той увисва на другата. А в това време дъждът се лее, вятърът свисти. Той трябва да удържа не само собствената си тежест, но и тежестта на бронята си. Идва му в повече. Ръката му почва да се изплъзва. Това е краят и двамата го знаят.
Тя остави купата с тестото за палачинки и му поднесе захаросания си пръст. После продължи:
– „Кажи ми – изрича Улрих и вместо на три остава да виси на два пръста. – Преди да ме пратиш на смърт, кажи ми кой си.“ Сенчестият рицар вдига зрителния отвор на шлема си, открива съвсем познатото си лице и казва – тя сниши злокобно глас: – „Улрих. Аз съм брат ти.“
Той остави пръста ù да се изплъзне от устата му.
– Не.
– Да.
– Не.
– Да. Обратът не е много оригинален. Мотивът се среща в повечето рицарски произведения. Странстващите рицари неизменно се изправят лице в лице със заклетия си враг, който винаги се оказва техен баща, брат или отдавна изчезнал син.
Тя сложи бучка масло в загретия тиган и изсипа пълна лъжица със сместа.
– Но нали братът на Улрих умира в Кръстоносния поход? – рече Рансъм.
– Така си мисли и Улрих. Той вярва, че Годрик е загинал на бойното поле, но той оцелява. Години са му нужни, за да се завърне в Англия, и на всяка крачка от пътя си мечтае да отмъсти на брат си, който го оставя да умре.
Той поклати глава.
– Сега остава да ми кажете, че Кресида им е сестра.
– Кресида... да им е сестра? Божичко, не. Откъде, за бога, ви хрумна пък това?
– Хубава изненада щеше да бъде. Трябва да признаете.
Тя изсумтя с отвращение и обърна палачинката във въздуха.
– Не може да са брат и сестра. Целували са се.
– Не много страстно.
– Пак си остава целувка. Не са брат и сестра. – Тя се засмя. – Ама че мисъл!
Тя плъзна готовата палачинка в празна чиния. В този миг вратата на кухнята се открехна, Изи вдигна глава и зърна позната фигура с лъскав възел руса коса на главата.
– Изи, ето къде сте били.
Абигейл.
Изи прехапа устни. Какво ли щеше да си помисли дъщерята на викария за нея? Вчерашните декларации на Рансъм не бяха оставили място за неясноти, а ето че сега с измачкани дрехи си правеха палачинки рано сутринта. Фактът, че са любовници, беше очевиден.
И в случай че това не беше достатъчно явно, Рансъм я прегърна през раменете и я притегли към себе си.
– Абигейл – рече Изи. – Добро утро. Аз тъкмо... Тоест ние...
– Спокойно, Изи. – Абигейл влезе в кухнята и дръпна Изи настрани. – Няма да кажа на никого. Всъщност дойдох да ви поискам услуга. Ако някой пита, изкарала съм нощта в замъка.
– О? – На Изи започна да ù става ясно. – О. Разбира се, че тук.
– И категорично не съм спала в лагера на моранглианската армия – продължи Абигейл шепнешком – и не съм позволила на господин Бътърфийлд някои умерени, не много рицарски волности. – По бузите ù избиха розови петна.
Изи се усмихна.
– Естествено, че не сте.
– Благодаря ви.
– За нищо. За какво са приятелите?
Абигейл я прегърна силно и въздъхна от облекчение.
– А сега – подхвана тя живо, – какво ще правим с тези адвокати? Как ще докажем, че херцогът не е пълен лунатик? Нали не сме се отказали.
Изи погледна Рансъм.
– Не сме се отказали, нали?
– Не сме – рече той. – Нека дойдат. Край на фарсовете. Край на преструвките. Ще отговоря честно на въпросите им. И ако накрая пожелаят да оспорят правото ми да задържа титлата си, ще се видим с тях при върховния съдия.